Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дългата сянка на ДС 26 години по-късно

БНР Новини
Снимка: Весела Владкова

1 февруари, денят за почит към жертвите на комунистическия режим, се отбеляза за пръв път през 2011 г.  Датата не е избрана произволно: на 1 февруари 1945 г. т. нар. Народен съд след установяването на комунистическия режим в България белязва историята ни с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт са депутати, премиери и министри, регентите на малолетния цар Симеон ІІ, издатели на централни вестници и публицисти, генерали и полковници. Част от това мракобесно минало на България е и репресивната машина на Държавна сигурност (ДС), с изследването и осмислянето на чиито архиви България 26 години след политическите промени се намира едва в началото. Едни от първопроходците в този сложен и дълъг процес са журналистката Мария Дерменджиева и историкът Момчил Методиев. Наскоро от печат излезе тяхната книга „ДС – предимство по наследство“, която изследва професионалните биографии на водещи офицери. Разговорът с авторите е за изводите от четиригодишната им изследователска дейност.

Днес темата „Държавна сигурност“ не е във фокуса на общественото внимание, макар неслуките на България често да се обясняват именно със старите зависимости от времето на комунистическия режим. Професионалните биографии на 47 ръководни служители от системата на ДС са основата за реконструкцията на начина, по който са функционирали службите в годините на комунизма и прехода. Този научен труд, написан на популярен език, излиза 26 години след промените. Но това не е късно за българските условия, както обяснява Мария Дерменджиева.

СнимкаКато се има предвид, че досиетата в България бяха отворени 17 години след промените, това не е изненадващо – казва Мария Дерменджиева. Тъй като БСП, т. е. преименуваната комунистическа пария, спечели първите демократични избори, гражданската енергия сякаш се насочи по-скоро към изборния процес, а политическата инициатива за отварянето на архивите остана у комунистите. Те нямаха интерес от това, но успяха да наложат куп митове за ДС, че това са били офицери, които са работили за националната сигурност, че са били патриоти и т. н., което вече се опровергава, след като започна сериозното изследване на архивите на ДС.

Историкът Момчил Методиев се връща още по-назад в историята, търсейки обяснение за това, че България не започна прехода към демокрация с отварянето, изследването и осмислянето на репресивния апарат ДС.

СнимкаАко има нещо, с което се гордея с българския преход, то е, че не се стигна до етнически сблъсък – казва Момчил Методиев и пояснява: В самия край на 80-те години се случи т. нар. възродителен процес, т. е. насилствената смяна на имената на българските турци. През 1990 г. етническото напрежение беше много голямо и западните наблюдатели очакваха това, което се случи в Югославия, да се случи у нас. За разлика от останалите страни от Източна Европа, България сякаш имаше да решава още един въпрос. При степенуването на нещата отварянето на досиетата остана на второ място дори за лидерите на тогавашната антикомунистическа опозиция. Ако тези досиета бяха отворени през 1990 г., историята на България щеше да изглежда по един по-различен начин, просто защото днешният елит, който е свързан със старата върхушка и продължава да формира и влияе общественото мнение, щеше много по-трудно да се организира и наложи.

Според историка, България много малко се отличава от останалите бивши комунистически страни като зрелост на гражданското общество. Но то не доведе до осмислянето на близкото минало. Нещо повече – забавеното отваряне на досиетата позволиха запазването на старите зависимости на ДС и така България на практика загуби важни години за утвърждаването на демократичните ценности. Вместо това се утвърди непукизмът.

Това е най-силната характеристика на ДС – твърди Момчил Методиев. Една от тезите, която ние развиваме, е, че този непукизъм след 1990 г. се разпростира върху други обществени сектори, където бившите офицери от ДС са имали възможност да влияят, вкл. и върху частния бизнес. В България в момента има напрежение между връзкарския елит, който се е създал през тези 25 години, и нормалната средна класа, която е изградила живота си благодарение на собствените си усилия.

След закриването на ДС след промените, уволнените служители в огромната си част започват да се занимават с частен бизнес, запазвайки всичките си контакти. И тъй като досиетата дълги години не се отварят, връзките се разпростират върху всички обществени сектори, създава се един политически и икономически елит, който паразитира върху държавата. Пример за това е отлагането на приватизацията до края на 90-те години, когато този елит успява да натрупа богатство и влияние – твърди Момчил Методиев. Мария Дерменджиева допълва:

Тези задкулисни връзки са ревностно пазени от самите съвременни служби след промените. Създаде се една симбиоза между частен бизнес и държавни структури. Тези връзки, които не са публични именно поради неотварянето на архивите, при всички случаи са създали  у обикновените хора усещането, че не можеш да пробиеш една стена, по простата причина, че не си от тях.

Мария Дерменджиева и Момчил Методиев са нарекли книгата си „Предимство по наследство“. Именно в „предимство по наследство“ мнозина в България днес упрекват настоящия генерален директор на ЮНЕСКО, Ирина Бокова, която се смята за силна кандидатура за поста на генерален секретар на ООН. Бокова произхожда от известна комунистическа фамилия в България. Двамата автори не оспорват личните й качества, но са критично настроени спрямо моралното й право, да се кандидатира за високия пост. Престъпленията на комунистическия режим, по времето на който г-жа Бокова е получила привилегии въз основа на потеклото си, до ден днешен не са осъдени от нея – казва Мария Дерменджиева. А Момчил Методиев добавя:

Всички знаем, че децата не са отговорни за действията на родителите си. Не отричам правото на г-жа Бокова да прави кариера след промените с всички привилегии, които е ползвала преди това. Но какво мисли тя за комунизма? И как един човек иска да стане генерален секретар на ООН, без да има позиция по основни морални въпроси?


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Борислав Сарафов

Борислав Сарафов свиква национално съвещание за противодействие на насилието

Национално съвещание на тема “Активизиране на работата на Прокуратурата на Република България за осигуряване на нулева толерантност в противодействието на случаите, свързани с упражнено насилие”, ще се проведе днес по инициатива на и.ф. Борислав..

публикувано на 02.12.24 в 06:00

С дъжд и сняг започва новата седмица

В понеделник над по-голямата част от страната ще се задържи облачно с валежи от дъжд, по-значителни в югоизточните райони. В Предбалкана ще превали слаб сняг. От югозапад валежите ще спират и облачността ще се разкъсва и намалява. Ще духа до умерен..

публикувано на 01.12.24 в 18:30

Децата на София имат своя коледна елха

Елхата на децата на София от днес грее празнично пред Националния дворец на културата. Играчките върху коледното дръвче са изработени от малчугани във всичките 199 детски градини в столицата. “ Идеята е да има едно място, където децата на София да..

публикувано на 01.12.24 в 16:45