Необичайното му име е комбинация от имената на двамата му родители- Дрозда и Стоян, известни български психиатри. Обявен е за дете-чудо от ранна детска възраст. На 4 години използва в изказа си научни термини, вероятно, защото е бил в обкръжението на по-възрастните си родители, които вече са имали съставена амбициозна програма за единственото си чедо. Едва петгодишен учи едновременно английски и френски език. На 15 години Дроздстой завършва средно образование едновременно в три училища. На 16 години става студент. На 21 години завършва с отличие медицина в столичния Медицински университет, на 28 години вече е доцент. В края на 2013 г. специалистът по психиатрия защитава професорската си хабилитация пред седемчленно международно жури, съставено от учени от Имперския колеж в Лондон, Колежа Сейнт Кейтрин в Оксфорд, университета на Киети Пескара и Лисабонския университет. През 2015 г. на 35 г. възраст е избран като най-млад член на алтернативната Българска академия на науките и изкуствата /БАНИ/. Не се смята за галеник на съдбата.
Рецепта или еднозначен отговор как се постигат професионални успехи няма! Мога да кажа само, че е въпрос на самоинициатива и дисциплина. Ако някой иска да постигне нещо значимо в сферата на висшето образование и здравеопазването, областите, за които мога да говоря с известна степен на самочувствие и компетентност, то той се нуждае от тези два фактора, които поотделно могат да му осигурят известен прогрес, но взети заедно биха му дали сериозен тласък и преднина пред съвременниците. Инициативността и самоинициативата са нужни, за да актуализираш непрекъснато своите знания и умения, да виждаш, както се изразява един почитаем колега, „отвъд хоризонта”. Това означава да можеш да ги овладееш нещата преди да са се случили и да предлагаш това, което останалите смятат за все още за твърде преждевременно. А дисциплината е задължително условие. Още от студентските си години трябва да хванеш една инерция, да постигаш определен брой публикации, научни съобщения, което да ти осигури носът ти да е над нивото на водата, така че да устояваш на хипотетичната конкуренция. Разбира се, закономерно стои въпросът, дали в нашите академични среди при всички е така. А отговорът е, че не са и затова не са стигнали там, докъдето аз съм стигнал, на възрастта на която съм.
Попитахме експерта по психиатрия и психология, кое е най-често лекуваното заболяване в амбулаторни условия през последните години.
Без колебание той сподели, че това са паническите разстройва. Според него „паниката е новата маска на хистерията, толкова зверски е разпространена. Струва ми се, че „великата имитаторка” си е избрала нов образ, в който да се напъха. Ако през XIX в. любимият й образ са били епилептичните гърчове и ако си припомним историята, хистерията е обожавала да се преструва на епилептични състояния и парализи, такива, каквито настъпват например след инсулт, тоест изглежда като неврологично заболяване, то през ХХ в. хистерията започна много да обича стомашно-чревните заболявания, да имитира колити, гастрити, кожни заболявания, тежки обриви”, обяснява проф. д-р Стоянов.
Напоследък агресията е явление, което се шира не само по света, но се изявява все по-често и в България. Ето мнението на нашия събеседник по този въпрос.
Бих казал, че трябва да се мисли глобално и да се действа локално по отношение на този социално значим проблем и, както съм го изтъквал неведнъж, агресията и други наболели обществени проблеми са резултат на престъпната безотговорност на политиците, както и на някои медии – тези, които поради своята „нецензурна” позиция правят каквото и когато решат без никаква обратна връзка с обществото, знаейки огромната си власт, използват конкретни ситуации, когато стават инциденти, и ги превръщат в тема на новините, което за мен е престъпно. За важните и съществени неща остават едва 2-3 минути. Как според вас да реагира обществото, било то съставено от тийнейджъри или възрастни хора, след като това непрекъснато се рециклира в медиите? – пита с голяма загриженост проф. Стоянов.
От няколко години ученият преподава в Катедрата по психиатрия и медицинска психология на Медицинския факултет в гр. Пловдив, където се намира и Комплекс за транслационна невронаука – единственият такъв център на Балканите. Тук е и единственият в България апарат за функционално магнитно-резонансно изобразяване, необходим за ранна диагностика на неврологични заболявания. Използва се също така и за оптимизация на лечението и на избора на медикаменти в психиатрията – споделя още проф. Стоянов.
В „България днес“ на 29 ноември се спираме събитията с балкански адрес от изминалата седмица, събрани в традиционния ни петъчен информационен обзор „По съседски“. Преди това ще поговорим за политиката и политиците в новия ни парламент и за новата..
През нощта срещу събота ще се задържи облачно с валежи от дъжд, в Западния и Централния Предбалкан, както и по високите западни полета – от сняг. Вятърът от запад-северозапад ще отслабне и ще се ориентира от изток-североизток. В сутрешните часове..
Стенопис, посветен на 20-годишнината от приемането на България в НАТО, ще бъде открит днес в Перник. На събитието ще присъстват посланиците на Великобритания, Турция и Черна гора, заместник-външният министър Невяна Митева, областният управител на Перник..
Китайската народна република въвежда безвизов режим за пътуващите с цел бизнес, туризъм, посещение на роднини или приятели, официални визити или транзит,..
Лидерът на "ДПС – Ново начало" Делян Пеевски даде заявка за премиерския пост. "Когато ние сме първа партия, аз ще направя правителство", заяви той в..
Real Estate Business Forum "Стандарти на бъдещето в средата ни на живот" ще събере днес експерти в София. Акцент в дискусиите ще е пазарът на..