Черната дупка е област в пространство-времето с такава гравитационна мощ, че всмуква всякаква материя, дори и светлината. Звучи апокалиптично, но явлението е често срещано в дълбокия космос и астрономите го наблюдават от, разбира се, безопасни за малката ни планета разстояния. Да сравняваме черната дупка като феномен с корупцията, също често срещано в нашия свят явление, е прекалено, май! Дали?

Цитат: Корупцията е голяма черна дупка в сърцето на европейската икономика! Твърди го не друг, а директорът на международната организация „Прозрачност без граници” Карл Долан. И как не, след като според поръчано от европарламента проучване на изследователския институт RAND Europe, щетите заради корупция за целия ЕС се оценяват на близо един билион евро годишно или 990 милиарда евро, за да е точно. Приносът на България в тази черна дупка е (само) 19 милиарда евро, което обаче е една пета от брутния вътрешен продукт на страната ни. Прочуването използва три индекса за нивото на корупция във всяка от 28-те страни членки. България заема втора позиция и по трите показателя, като нивата ни са далеч над средните за ЕС.

По индекса ICRG (International Country Risk Guide), който измерва корупцията в рамките на политическата система, лидер е Латвия, а след нашата страна е Литва.

По показателя CPI (Corruption Perception Index), който измерва възприемането на нивата на корупция в рамките на страната и обществената информираност, преди България е само Румъния, а след България е Гърция.

Последният критерий COC (Control of Corruption Index), който оценява управлението и ефективните инструменти за държавна подкрепа, поставя на първо място отново Румъния, а на трета позиция след България е Хърватия.

Но щетите, които черната дупка на корупцията нанася, не се измерват само икономически. Резултатите от проучването показват, че корупцията причинява и значителни социални и политически травми. Социалните са свързани със задълбочаване на неравенството в обществото, по-високи нива на организираната престъпност и по-слабо върховенство на закона. Политическите се измерват с по-ниската избирателната активност в националните парламентарни избори и по-ниско доверие в институциите на ЕС. И не само в тези на ЕС, бихме добавили, а и в родните ни институции, както е видно пък от нашенски проучвания.

Интересното е, че според RAND Europe, най-ефективно срещу корупцията може да се окаже въвеждането на механизъм за сътрудничество и проверка и за други страни от ЕС с високи нива на корупция освен България и Румъния. Това би спестило годишно на съюза 70 млрд. евро. Такава идея впрочем наскоро бе изразена и от български евродепутати. Те обаче искаха или сваляне на мониторинга за нас като безполезен, или прилагането му във всички страни-членки на ЕС. Това, разбира се, не бе възприето от Европейската комисия, която си има други главоболия с бежанския потоп. А черната корупционна дупка добива все по-голяма гравитационна сила.