От 264 самостоятелни общини в България 156 или 60на сто имат дългове. Имат си бюджети за приходите и разходите, но харчат повече, отколкото получават. Приходите са от държавни субсидии и от местни данъци и такси, но фактически общинските финанси зависят предимно от държавата и от еврофондовете, а най-малко от решенията на местните власти. И понеже който плаща той и поръчва музиката, от много време се говори, че всяка дошла на власт партия в България финансира с предимство общини, които се управляват от нейни представители. Тези приказки звучат особено силно в навечерието на избори, каквато именно е и ситуацията в момента в България.
Вярно е, че през последния бюджетен период на Евросъюза бяха направени доста инвестиции с европейски средства в българските градчета и села и че много неща се подобриха значително. Също е вярно обаче, че в редица райони в централната и западната част на Северна България положението остава трагично. Да, населението в провинцията намалява като цяло, но също е вярно, че намалява и мигрира, защото условията за живот не са добри.
Финансовите проблеми на българските общини са толкова сериозни и те са толкова неплатежоспособни, че централните власти се видяха принудени да приемат специални законодателни мерки за подпомагане на закъсалите общини. Предвижда се при определени условия и при приети програми за оздравяване изпадналите в най-тежко състояние градчета и села да могат да ползват безлихвени заеми от Министерство на финансите. От тези промени най-вероятно в най-скоро време ще се възползват близо 40 общини в най-тежко състояние.
Като цяло общинските дългове и гаранции възлизат на над 600 млн. евро, като 75 на сто от общия дълг се държи от 20 общини, а на Столична община се падат 45 процента от общия му размер.
Експертите смятат, че не евросубсидиите са решение на финансовите проблеми на населените места в страната, а инвестициите в тях, създаващи доход и отварящи нови работни места. Затова и местните управи трябва да създадат условия за привличане на инвеститорите. Засега тези, които се справят с тази задача, са малцинство и българските общини си остават бедни, задлъжнели и зависими от София.
Тази година се навършват петнадесет години от откриването на мощите на св. Йоан Кръстител при разкопки на созополски остров от екип на археолога проф. д.и.н Казимир Попконстантинов. Автентичността на откритието сред останките на средновековния манастир..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в "България днес" ще научите повече за начина, по който протичат тези занимания и дълготрайните..
В петък сутринта в низините и котловините ще има мъгла. От запад облачността ще започне да се увеличава. Минималните температури ще са между минус 2 и 3°, в София ще е около минус 1°. През деня от запад на изток ще има временни увеличения на облачността,..
На 25 януари тази година Българското националното радио ще отбележи своя 90-годишен юбилей. Празникът на Старата къща ще бъде съпроводен от различни..
Докато зимата сковава природата, скрити в убежищата си, защитени от студа и заплахите навън, костенурките спят зимния си сън. Но какво се случва с тях..
Историческо и празнично е настроението в Старата къща в края на месец януари. На 25 януари БНР официално ще отбележи своя 90-годишен юбилей с връчването на..