От 264 самостоятелни общини в България 156 или 60на сто имат дългове. Имат си бюджети за приходите и разходите, но харчат повече, отколкото получават. Приходите са от държавни субсидии и от местни данъци и такси, но фактически общинските финанси зависят предимно от държавата и от еврофондовете, а най-малко от решенията на местните власти. И понеже който плаща той и поръчва музиката, от много време се говори, че всяка дошла на власт партия в България финансира с предимство общини, които се управляват от нейни представители. Тези приказки звучат особено силно в навечерието на избори, каквато именно е и ситуацията в момента в България.
Вярно е, че през последния бюджетен период на Евросъюза бяха направени доста инвестиции с европейски средства в българските градчета и села и че много неща се подобриха значително. Също е вярно обаче, че в редица райони в централната и западната част на Северна България положението остава трагично. Да, населението в провинцията намалява като цяло, но също е вярно, че намалява и мигрира, защото условията за живот не са добри.
Финансовите проблеми на българските общини са толкова сериозни и те са толкова неплатежоспособни, че централните власти се видяха принудени да приемат специални законодателни мерки за подпомагане на закъсалите общини. Предвижда се при определени условия и при приети програми за оздравяване изпадналите в най-тежко състояние градчета и села да могат да ползват безлихвени заеми от Министерство на финансите. От тези промени най-вероятно в най-скоро време ще се възползват близо 40 общини в най-тежко състояние.
Като цяло общинските дългове и гаранции възлизат на над 600 млн. евро, като 75 на сто от общия дълг се държи от 20 общини, а на Столична община се падат 45 процента от общия му размер.
Експертите смятат, че не евросубсидиите са решение на финансовите проблеми на населените места в страната, а инвестициите в тях, създаващи доход и отварящи нови работни места. Затова и местните управи трябва да създадат условия за привличане на инвеститорите. Засега тези, които се справят с тази задача, са малцинство и българските общини си остават бедни, задлъжнели и зависими от София.
През 2025 година по план трябва да бъде завършен първият в България и Югоизточна Европа радиотелескоп, известен като LOFAR-BG. Той ще е част от нидерландския Институт по радиоастрономия ASTRON, съобщи репортерът на БНР Добромир Видев. Съоръжението с..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с обща дължина 28 м е оборудван със стъклен парапет и 7 стъклени прозореца , които са част от пода...
Розовото фламинго се смяташе за екзотичен вид за България, но от няколко години цели колонии избират езерата около Бургас за свое пребиваване. В момента повече от 450 екземпляра обитават бургаските влажни зони . Екзотичните птици никак не се..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..