Насред лято, тази седмица София бе посетена от гръцкият премиер Алексис Ципрас. Визитата се очакваше през юни, но по неизвестни причини се осъществи едва сега. Отлагането обаче вероятно си е заслужавало, защото третото съвместно заседание на правителствата на България и Гърция, проведено по време на визитата, предизвика раздвижване в двустранните отношения след относително затишие от четири години.
Първото съвместно заседание беше през 2010 г., а второто – през 2012-а. Интересен факт е, че и на трите проведени досега заседания България бе представяна от един и същи премиер – Бойко Борисов, а Гърция последователно от трима различни – Георгиос Папандреу, Андонис Самарас и Алексис Ципрас.
Паузата от четири години между последните две заседания се дължи най-вече на икономическата криза. Както самият Алексис Ципрас отбеляза, тя засегна Гърция повече, отколкото България. През същите тези години двете държави бяха засегнати и от бежанската криза, която подобно на икономическата също засегна Гърция повече от България. На разговорите в София премиерите изразиха задоволство, че за щастие шестващата по света трета криза, тази в сигурността, не е засегнала Гърция и България, и изразиха очакване това да продължи да е така.
Причина за четиригодишното относително затишие в двустранния диалог вероятно са и съществените различия в политическата ориентация на правителствата в София и Атина – българското е определяно като дясно консервативно, а гръцкото като радикално ляво. Според премиера Борисов обаче, въпреки принадлежността си към различни политически семейства, управляващите в София и Атина имат „абсолютно единомислие във всички критични сфери” и в условията на криза винаги са се подкрепяли.
Както се и очакваше, основно внимание на разговорите в София бе отделено на икономическите въпроси и в частност на сътрудничеството в енергетиката и инфраструктурата. Дискутиран беше проект за транспорт на природен газ към България от гръцкото пристанище Александруполис, където предстои да се изгради терминал за втечнен газ. Българската страна, която има желание да участие в изграждането на терминала, разглежда проекта като свързан с газовата връзка между двете държави и смята, че той трябва е разположен в близост до тази връзка. Тези намерения не са нови, но станаха особено актуални след като пазарни тестове на българо-гръцкия конектор показаха, че заявките за ползването му надвишават проектния капацитет.
Вероятно най-силно впечатление предизвика обаче оповестеното намерение за изграждане на бърза жп линия между българското пристанище Бургас и гръцкото Александруполис. Тази идея също не е нова, но по време на визитата на Ципрас бе доразвита и допълнена с проекти за изграждане на два големи логистични центъра. Проектът за железопътна връзка между Черно и Егейско море е многообещаващ и поради обстоятелството, че гръцката страна вече работи по своето трасе между Солун и Александруполис, а пък българската вече има изградена оперативна съвместимост с гръцките железници, като по част от нейното трасе на практика връзката вече е осъществена и остава да се работи най-вече по отсечката Карнобат – Бургас. Идеите ще се конкретизират още през септември на равнище министерствата на транспорта и морски и железопътни администрации, с оглед проектът да кандидатства за финансиране по линия на плана „Юнкер”. Също за наесен остана и уреждането на открития между двете страни проблем за хроничните блокади на границата от протестиращи гръцки фермери. Въпросът не е никак маловажен, защото през зимата предизвика напрежение между София и Атина, включително и закани от българските превозвачи за ответни блокади. Развръзка по въпроса се очаква също през септември, след срещи на гръцките власти с фермери и синдикати. Българската страна обеща пък, с оглед предотвратяването на наводнения в Гърция, предизвиквани от река Марица, язовирите на българска територия да бъдат пълни на 80 процента. Междувременно, България ще работи допълнително и по системите за ранно известяване.
В различни периоди от съществуването си, дирекция "Предавания за чужбина" на общественото радио, позната днес като мултимедийната многоезична програма на БНР – Радио България, е била повече от работно място за редица популярни имена от родната..
На 16 февруари 2025 г. се навършват 127 години от излизането на първия бюлетин на Българската телеграфна агенция, подписан от нейния първи директор Оскар Искандер. Агенцията е създадена още през 1898 г. с указ на княз Фердинанд I, по модела на..
През следващото денонощие ще бъде облачно. В Североизточна България ще завали сняг, който през деня ще обхване много райони от Северна България. В Южна България валежите ще са от дъжд. Интензивни и значителни по количество ще са снеговалежите в..
В ерата на усилена дигитализация и навлизане на изкуствения интелект във всички сфери от живота ни, най-застрашени от изчезване са професиите на хората..
Тежка влакова катастрофа с влак на българската фирма ПИМК е станала край Крайова, Румъния. По първоначална информация при инцидента е загинал..
На специална церемония в румънското посолство в София, посланик Бръндуша Предеску връчи на маестро Найден Тодоров ордена "Културни заслуги" с ранг "Велик..