Миналата седмица две събития предизвикаха истинско "атомно затопляне" в иначе доста охладнелите напоследък търговско-икономически и политически отношения между Русия и България. Атомно, защото и двете събития се отнасят до българската атомна енергетика, която всъщност е изцяло руска. Първо беше подписан договор за удължаване живота с 30 години на единия от двата реактора на единствената българската атомна електроцентрала на в Козлодуй. Той е руско производство и сега ще се модернизира пак от руснаци със съдействието на французи. По всяка вероятност сходно споразумение с консорциума Русатом-ЕДФ ще бъде подписано и за удължаване живота и на другия реактор в Козлодуй. Засега не е известно колко ще струва реставрацията на остарелите мощности, знае се само, че те дават най-евтиния ток в България и осигуряват 33 на сто от потреблението. Всички се поздравиха и всички останаха доволни.
Същите положителни емоции предизвика и другото събитие ден по-късно – решаването на спора между руската "Атомстройекспорт" и българската Национална електрическа компания(НЕК). Преди десетина години НЕК беше решила да възобнови един проект от 80-те години на миналия век за строителството на втора българската атомна централа пак на Дунав до Белене и поръча на руснаците два реактора. Впоследствие парламентът наложи вето на проекта, който обаче беше вече доста напреднал както по отношение на българската инфраструктура, така и на руското техническо оборудване. Руснаците си свършиха работата, произведоха двата реактора и си поискаха парите. Да, обаче България нито имаше пари да ги плати, нито имаше нужда от тези реактори. Международен арбитражен съд през юни осъди България да плати над 600 млн. евро на руснаците плюс лихви за всеки ден просрочване. Тази седмица всичко се уреди – българите обещаха да платят до средата на декември, руснаците се отказаха от 50 млн. евро лихви и даже се съгласиха да държат на склад машините, докато българската страна реши какво да прави с тях. Сега се чака Брюксел да каже дали държавата може да даде назаем 600 млн. евро на Националната електрическа компания без да я обвини в неправомерна държавна помощ и да я санкционира. Българите са оптимисти и даже намекват, че по-скоро ще платят глоба на Брюксел, отколкото да се откажат от изгодната сделка с Москва. Трудно се излиза от орбитата на руснаците.
България излезе от дълга политическа дрямка – 81 дни след шестия поред предсрочен парламентарен вот Народното събрание избра 105-ото правителство на страната. 125 депутати подкрепиха коалиционния кабинет, скрепен със споразумение между три от..
"Шенген" е най-знаковата дума в България за изминалата 2024 г. С 37% от гласовете люксембургското село, което е нарицателно за свободното придвижване на хора и товари в ЕС, оглави класацията в провежданото вече за четвърта година проучване от..
Министерството на външните работи не смята да разрешава "бърза писта" за издаване на визи за чуждестранни студенти от трети страни - мярка, за която силно настоява Съветът на ректорите в България. Във връзка с приемането на страната в Шенген..
На 25 януари тази година Българското националното радио ще отбележи своя 90-годишен юбилей. Празникът на Старата къща ще бъде съпроводен от различни..
Докато зимата сковава природата, скрити в убежищата си, защитени от студа и заплахите навън, костенурките спят зимния си сън. Но какво се случва с тях..
Историческо и празнично е настроението в Старата къща в края на месец януари. На 25 януари БНР официално ще отбележи своя 90-годишен юбилей с връчването на..