Създаден след драматичните събития на сцената на Европа, Европейският съюз днес е изправен пред вълна от скептицизъм, който го поставя под въпрос. Това налага отново да се замислим над целите и ценностите, които всички споделяме : какво ни носи Европейският съюз сега и какво бъдеще искаме да имаме? И по-точно, каква роля Франция и България, французите и българите могат да имат във възобновяването на Европейския съюз.
Френският институт в България организира съвместно с Центъра за култура и дебат „ Червената къща“, БНР и други партньори поредицата „Нашата Европа: каква Европа искаме ние?“ Тя ще се провежда под формата на ежемесечни дебати през цялата 2017 година. Първият френски участник в дебата е Доминик Волтон , ръководител на научни изследвания към Френския национален център за научни изследвания в областта на комуникацията, специалист по медиите, публичното пространство и политическата комуникация, създател и директор на академичното издание „Хермес". Ето какво каза той специално за Радио България.
Част съм от онези европейски интелектуалци, които смятат, че проектът Европа е най-голямата миролюбива и демократична утопия, която световната история е създала. Европа на 60 години, това е абсолютно нищо на фона на историята на човечеството, но много на фона на нашия живот. От Втората световна война насам са налице два големи политически проекта: създаването на ООН, единствената политическа граматика, която е абсолютно необходима и Европейският съюз. Европейците проявяват този невероятен мазохизъм, като изграждат най-голямата политическа, демократическа и миролюбива утопия. Броят на страните-членки непрекъснато се променя, бяхме 6, 15, 28, а защо не и повече. Нещо невиждано в света на човечеството, а ние не изпитваме гордост. На всеки две години ние, европейците, обявяваме смъртта на Европа. А трябва да напомняме, че величието и създаването на Европа се дължи на две причини. Първата – никога повече война между нас. Това са 100 милиона жертви през ХХ век. Настръхвам, когато го казвам. И също така, борбата с комунизма. 1990 г. постави края му. Какво се случи, можехме да помислим, че Европа ще спре до там. Геният на европейците реши да продължи европейския проект на базата на демокрацията и на разширението. И вместо да кажем, че спечелихме борбата, утвърдихме основите на демокрацията и започнахме разширението, всяка сутрин ние леем сълзи. Да, разбира се, има малки и бедни, големи и богати държави, но има и принцип на солидарността, който е пример за Европа. – подчертава г-н Волтон.
В Европа съжителстват 500 милиона души, говорят се 26 езика, една съвкупност от богата история, култура, наука, технологии и, независимо от трудностите, трябва да се научим да живеем заедно. Дали успяваме и трябва ли да има това разделение Европа на две скорости?
Геният на Европа като политически проект за в бъдеще ще се състои в съжителството на големи и малки страни. Трагична грешка ще е Европа на две скорости. Лицемерно е да се каже Европа на могъщите спрямо слабите. Малкият народ е толкова значим, колкото и големият. Ще дам пример с важността на Декларацията на ЮНЕСКО от 2012 г., подписана в Париж и за която вече никой не си спомня. Тя признава равнопоставеност на езиците, културата и религията на световна ниво. Разбира се, нито една страна не я зачита, но идеята съществува. Ако искаме да спасим Европа и идеята за мирно съжителство, тогава трябва да кажем, че в Европа има малки, средни и големи нации и има нужда от всички. Който и народ да е, той носи своята интелигентност чрез историята си. В това се крие гениалността. – изтъква нашият събеседник.
Г-н Волтон обърна особено внимание на езиковото общуване, което според него не се състои в използването на 300 думи на английски език, а в развитието на превода. Европа да стане родина на преводаческата индустрия, както и да се изградят проекти, свързани с науката, транспорта, туризма, техниката. Ние, европейците, трябва да имаме ясното съзнание, че глобализацията и информацията се развиват много бързо, но комуникацията не бива да се пренебрегва и е от голямо значение за всички нас…Спрем ли да се зачитаме и да комуникираме в Европа, ще настъпи краят на европейското семейство. – каза в заключение Доминик Волтон.
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското училище "Надежда" в Сен Назер и Рен във Франция, разговор с основателката му Надежда..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия четвъртък на ноември се посреща първото младо вино божоле. Традицията вече близо 20 години се..
Министерският съвет одобри проект на споразумение за дарителство между Световната здравна организация и България за предоставяне на доброволна вноска в подкрепа на дейността на организацията в Ивицата Газа в размер на 100 хил. евро. Финансирането ще..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..