Митът за безводието на Добруджа дълги години витаел по днешните земи на село Никола Козлево, в Североизточна България. Пътешественици, преминавали преди повече от 150години през гъстите гори на Лудогорието и през равна Добруджа, описват жаждата на хоратам през горещите летни дни. Местен книжовник разказва че „... чиста, бистра вода нийде не се вижда да тече, тук-таме се изпречват дълбоки кладенци и локви, ала от кладенците водата се вади мъчно, а в локвите е мътна и от там могат да пият само животните...”. Десетилетия по-късно картината се променя. В района идват преселници от Южна България, за да търсят нови плодородни земи, които да обработват и да отглеждат добитъка си. Останали възхитени от природата в Лудогорието и не се уплашили от безводието. Първите заселници се захванали с издирването на кладенци. Покрай тях започнали да градят домовете си. така в протежение на 1 километър те разкрили 27 източника на чиста вода за пиене. Оттогава всеки кладенец получил име. Той бил наричан според името на фамилията, заселила се близо до него. И сега са известни местата на Попов кладенец, Касабов, Ковчазов и така нататък. Обаче и другоселците, които също нямали вода, започнали да идват за да пият и да поят добитъка. Тогава в Никола Козлево решили да им дадат отделен кладенец. И до днес той се нарича Другоселският кладенец – казва Иванка Семерджиева. Тя е сред инициаторите на обществен проект за съхраняване и обновяване на местните кладенци като наследство и характерна забележителност в селото. И още за миналото от Иванка Семерджиева:
Около кладенците се е развивал животът на селото. Срещите на момите и ергените, задявките, най-добрите приятелства ставали около кладенците Много невести идвали и ставали снахи в Никола Козлево. Тестът за тяхното трудолюбие бил да донесат вода с менците и кобилицата. Тук има една тайна, която местните подсказали на момичетата, не хващали никога кобилица с вода на раменете си. За да не се разплиска много водата от менците, те я покривали плътно с листа от дърветата. Вярвали са, че точно тази вода има чудодейна сила, затова с нея са измивали лицата на децата. С тази вода е свързана хигиената на целия род, преди да бъде прокаран водопровод в селото. За животните водата от кладенците не се ползвала. Поили са ги в гьолищата наоколо. Хората от селото намериха много снимки на живота около кладенците, запазени в семейните албуми. Тази романтика приключва в средата на миналия век, с началото на водоснабдяването. Първата чешма тук протича през 1954 г. Един стар местен майстор Иван Узунов разказва, че и до днес сънува водата. По думите му, ние сега приемаме водата за даденост и не знаем как да я ценим и пазим. „Тогава водата ни беше много скъпа и не давахме капка да се пролее напразно“.
С най-голям ентусиазъм в проекта за възстановяване на старите кладенци се включили учениците от средното училище в Никола Козлево. Водата е не само богатство, тя е живот. А нашият живот ще продължат днешните деца в селото. Радвам се, че историята за местните кладенци се възроди основно чрез тяхното участие – казва Делян Костадинов, директор на училището.
Те бяха най-радостните, най-инициативните деца, които съм виждал през всички години в училище. Обикаляха селото от край до край, събираха снимки, записваха и препечатваха истории, запазени и разказани от родители, баби, дядовци. Децата се включиха и в реставрирането на кладенците. Те изнамериха и донесоха съдовете, в които се е съхранявала преди много време водата. Има бъклици, малки бурета, медни съдове. Всичко те изровиха от тавани и изби, за да онагледят богатството, което крие историята на нашите кладенци. Като резултат от големия интерес, който събудихме към водата на родното село, местна фирма започна добив и бутилиране на трапезна вода с името „Никола Козлево“. За 22 март – Световният ден на водата, децата от училището раздаваха на всички от нея. Кладенчовата вода се превърна в символ на бъдещето и продължаващия живот в Никола Козлево“.
Празнично и с почит към 143-ата годишнина от рождението на Владимир Димитров – Майстора, Градската художествена галерия в Кюстендил връчва Националната награда за живопис за 2024г. на името на знаменития художник. Владимир Димитров – Майстора:..
В събота , 1 февруари, на места в равнините и котловините защитени от вятър ще се образува мъгла или ниска слоеста облачност. Минималните температури ще бъдат между 0 и 5°, в София – около 1°. През деня ще преобладава слънчево време. По-често..
Българската православна църква (БПЦ) е единственият представител на традиционното за страната източно православие. Това решиха депутатите с окончателните промени в Закона за вероизповеданията. Поправката, че само БПЦ може да използва в..
Подкрепа за дейността на Института по социални дейности и практики в София е каузата, която ще обедини организатори и гости на превърналия се в..
16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г...
Няма да има съвместно честване със Северна Македония на 153-тата годишнина от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари. България не е получила покана..