Пропагандните материали в медиите са се увеличили трийсет пъти от лятото на 2013-а до края на м.г., според Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. В проучването си „Антидемократичната пропаганда в България” организацията посочва четири основни теми, чрез които бива атакувано съзнанието на хората: залезът на Европа; въздигането на Русия; продажните елити у нас; Съединените щати и НАТО като глобален хегемон и кукловод в световен план.

Една от опасностите е целенасоченото дискредитиране на всякакъв вид елити – политически, икономически – продължава доц. Боян Знеполски. – Цел на пропагандата е също дискредитирането на гражданското общество – различни фондации и неправителствени организации биват набедени като служещи на чужди интереси. Друга опасност е свързана с дискредитирането на Европейския съюз и въобще на евроатлантизма. А пряко свързано с всичките тези опасности е нагнетяването на атмосфера на популизъм и мажоритаризъм – елитите са отхвърлени, всичко като че ли е в ръцете на народа, но това е спекулация, която може да бъде много опасна.

Пропагандният език в медиите рязко се покачва около дадени събития. И докато през 2013 г. той почти не съществува, появата на киевския майдан „отключва” вълната от манипулирана информация. 2013-а също така е годината, в която избухват гражданските протести срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и срещу модела „Кой”. Антидемократичната пропаганда бележи пик при анексирането на Крим, при първата годишнина от заграбването на полуострова, при изявлението на Меркел за бежанците, при намесата на Русия във войната в Сирия, при срещата на НАТО във Варшава, при президентските ни избори.

Когато се състави по-обща картина и се види, че над 3000 публикации развиват едни и същи теми, че в определени моменти при определени събития публикациите по тези теми скачат десетократно и стократно, това очевидно не е съвсем случайно, а става дума за нещо, което е целенасочено, организирано, масирано и има за цел да нагнетява и да внушава определени тези. Освен това присъщо на пропагандата е, че тези тези никога не се поставят в контекст, в който друга теза ги оспорва или изказва противоположно мнение, коментира още Боян Знеполски.

Социологът дава пример в това отношение с критиката към Европейския съюз – било като политическа организация, подчинена на Америка и обслужваща нейните интереси, било като цивилизационен проект, ерозирал отвътре заради идеологията на либерализма. Интересен въпрос обаче е как критиката към Европа се съпоставя спрямо критиката към Русия?

В тези статии няма критика към Русия – отговаря доц. Боян Знеполски. – По-скоро темата е за въздигането на Русия, за руския подем по отношение на въоръжаването, на геополитиката – т.е. във външнополитически план Русия се въздига като цивилизационен модел, противостоящ на западния.

И докато медиите у нас все повече се превръщат в плацдарм на хибридната война, оплетени в олигархично-политически зависимости, България отново „завоюва” позицията на страната с най-малка медийна свобода в ЕС. В новия световен индекс „Репортери без граници” я постави на 109-о място, защото е доминирана от корупция и сливане между медии, политици и олигарси, включително Делян Пеевски, собственик на медийна група от 6 вестника и контролираща 80 на сто от разпространението на печатни издания. В доклада се изтъква още, че правителството раздава еврофондове на конкретни медии в отсъствието на прозрачност и по този начин подкупва редакторите да не го критикуват и да се въздържат от отразяването на определени теми.