До 2019 г. София да се сдобие с около 150-200 км велоалеи – това планира Столична община. Но дали този проект е осъществим в условията на съществуващата градска среда? Кои са слабите звена в сегашната велосипедна инфраструктура? Как да се стимулират гражданите да ползват велосипед? По тези въпроси търсим мнението на арх. Петя Петрова от сдружение „Велоеволюция“:
На първо място, на сегашната инфраструктура й липсва поддръжка. Тя почти отсъства от кръстовищата, а всъщност те са едно от най-опасните места за велосипедистите и там те имат най-силна нужда от защита и яснота откъде минават – категорична е арх. Петрова. Когато от велоалея тръгне начинаещ велосипедист и стигне до кръстовище бeз инфраструктура, той се оказва в рисково положение. Другото слабо място са тесните велоалеи.

За щастие от октомври месец миналата година Министерство на регионалното развитие и благоустройството предвижда в нормативните си актове по-широки велосипедни пътища.
Според измененията, ще има зони за споделено пешеходно, велосипедно и автомобилно движение, както и на обществения транспорт за превоз на пътници. В тези зони не се допуска преминаване със скорост по-висока от 30 km/h. Навсякъде, където е възможно, велосипедните трасета ще се осигуряват като самостоятелни велосипедни алеи, отделени от автомобилното движение. Самостоятелни велосипедни алеи се проектират и на местата, където велосипедните трасета не съвпадат с направлението на уличната мрежа, като при паркове и градини.

От „Велоеволюция“ препоръчват обособяване на пешеходни зони с частична забрана за каране на велосипеди, както е в много западноевропейски градове.
„В жилищните зони, налагането на успокоен трафик с ограничение от 30 км/ч ще благоприятства безопасността на пешеходците най-вече“, смятат от неправителствената организация.
Според последните данни, които са от 2010 г., велосипедистите са около 1% от всички участници в движението. Целта, която си е поставила Столична община, е този процент до 2019 г. да се увеличи поне три пъти. Реалистични ли са подобни очаквания?

Това е един голям скок, който изисква стабилна политика – отговаря арх. Петрова. – Освен качествена инфраструктура, трябва да се обмислят и други мерки, с които да се стимулират деца и възрастни да ходят на училище и работа с колело, да се насърчат пътуванията на кратки разстояния с велосипед. Множество неинфраструктурни мерки могат да спомогнат значително да се увеличи този процент, но на първо място според мен е посланието, което отправя Столична община към гражданите. Качественото изпълнение на тротоарните скосявания, удобни кръстовища – всичко това е послание, че велосипедистите са желани в града.
Демокрацията трайно се възприема от солидно мнозинство в българското общество като най-добрата форма на държавно управление. Приблизително 1,5 млн. граждани заявяват готовност да рискуват личната си сигурност, за да я защитят, сочи представително..
През лятото на 2014 г. фотографът Филип Базен и философката Кристиан Волер обхождат България, като изследват поредица от самозапалвания в страната през 2013 г. Заснемат над 30 места, провеждат над 50 интервюта, документират общо 33 случая на..
Двойна годишнина - 90 години от рождението и 10 години от смъртта на първия български президент Желю Желев, ще отбележи Френският културен институт с конференция. Събитието е насрочено за понеделник, 10 ноември, в зала "Славейков". "Президентът..
В деня, в който православната църква празнува Събор на свети архангел Михаил, в Националния археологически резерват "Деултум-Дебелт" ще бъдат..
Министърът на околната среда и водите Манол Генов обяви за защитени две вековни дървета, всяко от които е на приблизителна възраст 200 години, съобщиха..