Важна и много актуална българо-полска дискусия на тема за миграцията във и към нашия континент се проведе в Дома на Европа в София. Сред участниците от българска страна бяха експерти от Центъра за изследване на демокрацията в София. Анализаторите на миграционните процеси от полска страна бяха от Полския институт за международни отношения и от Центъра за източни изследвания „Марек Карп“. Според изнесените данни, през 2016 г. в ЕС са пребивавали близо 21 млн. граждани на трети страни. Пет са държавите от ЕС, които поемат около 80 на сто от тези граждани - Великобритания, Германия, Франция, Испания и Италия. Има и друга статистика - на гражданите на трети страни, които за първи път са получили разрешение за пребиваване в страна от ЕС през 2016 г. Техният брой е 3.5 млн. В тази статистика Полша е на второ място от всички държави в ЕС. Тя е поела почти 18 процента от тези мигранти. По-голямата част от тях идват от Украйна, откъдето бягат заради конфликта в родината си и търсят по-добри условия за живот в чужбина. Това безспорно доказва, че Полша в момента е на гребена на нова миграционна вълна, за която обаче знаем твърде малко – казва д-р Мила Манчева от Центъра за изследване на демокрацията.
Трудовата миграция на граждани на Украйна в Полша е сравнително нов миграционен процес, но доста интензивен. Това са повече от 1 млн. украински граждани, пребивавали в Полша през 2016 г. Тенденцията продължава и се задълбочава. Процесът има сериозно отражение върху полското общество. Истината е, че това не е единствения миграционен процес, протичащ в континента. Миграционните процеси са разнообразни, многоаспектни и легалната трудова миграция е основен техен компонент. Очевидно това е трудова миграция и същевременно става въпрос и за политическа миграция. Искам да обърна внимание върху икономическата страна на тази миграция. Знаем, че както в специализираната литература, така и в публичния дебат на всички страни от ЕС, битуват две тези за ефектите от икономическата миграция. Според едната, те са положителни за обществата на прием. Много често тя води до повишаване на работната заплата и намаляване на инфлацията и безработицата и като цяло до общо икономическо оживление. Според другата теза обаче, която за съжаление доминира в публичните дебати в ЕС, трудовите мигранти носят негативи на приемните общества, те изземват местата на местното население, водят до увеличаване на безработицата, много често идват с двойни намерения, които целят използване на социалните системи. Работейки нелегално, подбиват цената на труда на местното население и т. н.
Какъв е икономическият ефект от миграцията на украинци в Полша, според изследванията, разяснява Анна Пилат, анализатор от Института за публични отношения в Полша.
Трябва да предупредим, че ние сме в началото на тази дискусия. Това е съвсем ново явление, а темата за социалния дъмпинг е неизследвана още, а преди това съвсем не е присъствала. Ние не виждаме емпирични данни, които да потвърждават, че високата миграция на украински граждани има негативен ефект. Вследствие на големия брой мигранти, миналата година ние имахме значително по-ниска безработица, отколкото през последните години. Също така, полската правна система относно миграционните въпроси е построена по такъв начин, че брани интересите на полските работещи. Когато декларира желание да наеме гражданин на държава извън ЕС, работодателят у нас трябва да докаже, че той не може за това място да намери полски работник. Доколко това е фиктивно и доколко не е, е друга дискусия. Освен това, от 2014 г. ние имаме директива за сезонните работници, която също брани системата от социалния дъмпинг. Тя определя някои минимални условия за работа и възнаграждения на прииждащите работници, така че те да не бъдат прекалено голяма конкуренция. Те се отнасят за настаняването, подписването на договори и заплащането в сектори като туризма и земеделието.
По отношение на българите, които пребивават в Полша, експертите казаха, че има немалка група трудови мигранти, но те са мобилни и биват наемани на работа в Словакия, Полша, Чехия и т. н., без да се установяват за постоянно някъде. По въпроса за завръщането на многобройните полски мигранти от началото на промените в Европа към родината си, отговорът беше еднозначен - част от тях започват да се завръщат, привлечени от добрите условия, които предлага социалната система на страната им.
csd.bg
В „България днес“ говорим за очакванията от Бюджет 2025 г. и опасенията на синдикалистите. Бедни ли сме на фона на държавите от ЕС и ако „ДА“ - как може да се промени това? Костадина Бело за продължаващото добро сътрудничество между България и..
В сряда , 29 януари, по поречието на Дунав и в западната част на Горнотракийската низина, ще се задържи мъгливо. Над по-голямата част от страната ще е предимно облачно и до вечерта на места в Западна България ще завали дъжд. Ще продължи да духа..
Параходство "Български морски флот" провежда собствено разследване за случая със задържания в Балтийско море кораб "Вежен". Това съобщи изпълнителният директор капитан Александър Калчев. Той представи снимки от кораба, с които по думите му се..
Българо-албанска бизнес камара ще подпомага връзките между албанската и българската общност в сферата на бизнеса, като амбицията е да създаде едно уникално..
Ползите за България от пълното влизане в "Шенген" се оценяват на над 800 млн. евро годишно. Най-големи ще са за производителите и износителите. Но..
След близо 80 години, нова гнездова колония на застрашения къдроглав пеликан се сформира в България. Птиците заеха изкуствени острови, изградени от..