До късно снощи варненската среща между лидери от ЕС и Турция, предвидена за 26 март, все още не беше окончателно потвърдена. Вчера в Брюксел премиерът Бойко Борисов и председателят на Европейския съвет Доналд Туск се съгласиха, че срещата е наложителна за нормализиране на отношенията между Съюза и Анкара, а Борисов я определи като едва ли не последна възможност диалогът им да бъде съхранен. Въпреки неяснотата дали ще има среща или не, българската страна продължаваше подготовката за нея с надежда тя да успокои отношенията на ЕС с Турция. В крайна сметка на заседанието си в Брюксел снощи лидерите на евросъюза решиха варненска среща на ЕС с Турция да има, независимо от осъдителните според тях действия на Турция в Средиземно и Егейско море. Срещата се оказа възможна, но и по-сложна.
Към момента на обявяване инициативата за такава среща по време на българското председателство на Съвета на ЕС правителството на Бойко Борисов имаше предвид нормализиране на отношенията, а сега я възприема като едва ли не последна възможност за съхраняване на диалога им. И не без основание, защото за краткото време оттогава насам напреженията между Турция и ЕС вместо да се успокоят, ескалираха. Миналата седмица президентът Реджеп Ердоган обвини Съюза в неискреност и нечестност, защото не изпълнявал ангажимента си да даде на Турция 3 милиарда евро по така наречената мигрантска сделка. От своя страна ЕС се солидаризира с обвинения на Гърция и Кипър за незаконни действия на Турция в Източното Средиземноморие и в Егейско море. Напрежението беше допълнително засилено и от арестуване на гръцки войници, които патрулирайки в района на гръцко-турската граница, навлезли погрешка в турска територия.
В Брюксел вчера премиерът Борисов коментира, че при създалата се ситуация си поставя една единствена цел, която е също много трудна, да се гарантира продължаване на споразумението за мигрантите и изплащане на обещаната на Турция финансова подкрепа от ЕС. Колкото до искането за освобождаване на гръцките войници, задържани в Турция, Борисов вече е изпратил послание до турския президент Реджеп Ердоган с очакване въпросът да бъде разгледан на четири очи във Варна.
Продължаването на Споразумението за мигрантите фактически зависи от изплащането на обещаните от ЕС средства. Съюзът вече изпълни ангажимента си да предостави три милиарда евро за 2016 и 2017 г. Според българския външен министър Екатерина Захариева вторият транш от подкрепата в размер от 3 милиарда е обвързан с успокояване на ситуацията в Сирия, каквото все още не настъпва, а има и някакви разминавания на информации, които във Варна може да се преодолеят.
Но задачата на България като своеобразен медиатор на варненската среща е усложнена не само от съществуващите резерви сред някои европейски държави към диалога с Турция, а и от някои други обстоятелства. В интерес на добрите си отношения с Турция, България се въздържа да повдига пред Анкара въпроси за спазването на човешките права там, което често се обсъжда в ЕС, но тези дни най-голямата магистратска организация в самата България – Съюзът на съдиите, призова Борисов да се застъпи пред турския държавен глава за спазването на човешките права в страната си. Претенции към позициите на Борисов във Варна изяви онзи ден и опозиционната социалистическа партия, която настоя във Варна премиерът да осъди неотдавнашното изявление на Реджеп Ердоган че Кърджали е "част от душевните граници на Турция““ като провокация срещу суверенитета и националната цялост на България. Социалистите искат във Варна на турския президент да бъде поставен също въпросът за обезщетения на тракийските бежанци – кауза, която е много близка и на малкия коалиционен партньор на кабинета „Борисов“ – Обединените патриоти.
Така, в навечерието на провеждането й, варненската среща ЕС-Турция е натоварена с очаквания не само в международен, но и във вътрешен план, и премиерът Борисов не крие, че е притеснен от този факт. Какъв ще е резултатът, ще се види до три дни, но отсега може да кажем, че заради трудностите, които съпровождат провеждането на срещата, всеки успех ще бъде приветстван.
През настоящата 2025 година емблематичната нова сграда на Българското национално радио, на ул. "Драган Цанков" № 4, има юбилей – 55 години от първата ѝ копка. На 17 август 1970 г. е започнал строежът на уникалното по рода си здание, дело на прочутия..
В Скопие поругаха българския трикольор. Лентите бяха откъснати от венците, положени пред гроба на българския революционер и борец за свободата на географската област Македония Гоце Делчев. Посегателството е извършено в двора на манастирчето "Свети Спас"..
Тази вечер фасадата на Националния дворец на културата в София ще бъде осветена в синьо в знак на солидарност с болните от пулмонална хипертония. Към световната инициативата, която насочва погледа към това тежко и често трудно диагностицирано..
"Азбука на бирата" е първото заглавие, което измислих преди 15 години, когато започнах да събирам своите бирени истории – пише в предговора на новата си..
Денят на храбростта – 6 май беше отбелязан на Гергьовден и пред Българския военен мемориал в Ново село, предаде БГНЕС. Мемориалът, където са положени..
Новоизбраният игумен на българския Зографски манастир в Света гора Гавриил беше издигнат от йеромонах до архимандрит на празника на Свети Георги. Това..