Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какви са пенсиите в България и какво означават 40 лева бонус за Великден?

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

2 169 000 са пенсионерите в България и 1 227 000 от тях, т.е. повече от половината, ще получат символичния великденски бонус от 40 лева, защото техните пенсии са по-ниски от прага на бедността от 320 лева месечно. Сумата не е кой знае колко впечатляваща на пръв поглед и едва ли ще окаже съществено влияние върху месечния бюджет на който и да е пенсионер, да не говорим за някакво по-разточително празнуване. От друга страна, обаче, това потвърждава, че възрастните хора в страната не са изоставени и забравени и че когато може, държавата наистина води активна социална политика.

В много развити страни се смята, че пенсионерите са привилегировани хора, защото не работят, а получават доста прилични пенсии. Има даже държави, в които пенсията надхвърля получаваната преди заслужения отдих заплата. Общо взето, навсякъде в развития свят пенсионерите живеят добре от материална гледна точка и ненапразно на тях се гледа като на важен фактор в процъфтяващата т. нар. „сребърна икономика”.

Данните на Евростат сочат, че за един час труд в България се получават средно 5.1 евро, докато средното равнище за Евросъюза е 25.4 евро. Що се отнася до доходите на пенсионерите пропастта е направо космическа. В България най-ниската пенсия е 100 евро, а най-високата по закон не може да надхвърля 460 евро. В съседна Гърция, която изпитва огромни икономически трудности и трябва да връща колосални дългове, дори минималната пенсия е по-голяма от най-голямата в България. Докато в Европа една пенсия от около 1300 евро се смята за нещо нормално, то в България средната пенсия възлиза на едва около 170 евро.

Но проблемът с ниските пенсии има и обратна страна. Става дума за източниците за финансиране на тези пенсии. Както почти навсякъде по света, и в България те би трябвало да се изплащат от пенсионни фондове. И в действителност е точно така. Най-големият пенсионен фонд в страната е Националният осигурителен институт (НОИ). Той събира вноските за пенсия на работещите, той изплаща пенсиите. Има и втори и трети стълб на пенсионното осигуряване. Вторият е задължителен за родените след 1960 г. и още не е започнал да изплаща пенсии. Третият стълб е доброволен и ограничения тук няма. Засега обаче всички възрастни хора разчитат на държавния НОИ. Оказва се обаче, че този институт разполага с доста ограничени финансови ресурси и не може да си позволи по-голяма щедрост. Просто вноските за пенсии са такива, че няма пари за по-големи пенсии. И това е основната причина близо половината от пенсиите всъщност да се финансират директно от държавния бюджет. Точно това и обяснява защо именно правителството, а не НОИ, взе решението за великденските бонуси за възрастните хора – 25-те млн. евро за тези скромни празнични надбавки ще дойдат от държавната хазна.

Демографската криза, която преживява страната в момента, допълнително усложнява нещата. Вярно е, че в България смъртността е най-голяма в сравнение с останалите страни от ЕС. Но също така е вярно, че относителният дял на възрастните хора постоянно нараства, тъй като новородените намаляват, а много от трудоспособните емигрират, за да си вадят хляба в чужбина. Това застрашава пенсионната система, тъй като тя е изградена на солидарния принцип и все по-малко хора плащат осигурителни вноски, а все повече българи разчитат на пенсия за старост. По този повод социалният министър Бисер Петков се опитва да внесе успокоение с твърдението, че пенсионната система в страната ще е стабилна до 2037-2040 година, обещавайки заедно с това осъвременяване на пенсиите за всички на 1 юли тази година, в размер на 3.8 на сто.

А иначе 40 лева в повече за Великден, който българите като православни християни ще празнуват в неделя (8 април), наистина не са много. Те са обаче добър знак, че грижите за възрастните хора от страна на властите не са изтрити от дневния ред на правителството.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Георги и Мария са най-разпространените имена в България през 2024 година

Най-разпространените в България имена през 2024 година са били Георги (140 818) и Мария (100 651). След тях се нареждат Иван и Иванка, а после - Димитър и Елена, показват данните на НСИ.   При новородените през изминалата година най-популярно за..

публикувано на 03.01.25 в 14:05

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - 33 брой

В първия ни брой за 2025 г. слушайте: Новогодишно наричане от Бесарабия – за обичая „Поле-поле“ разказва етнографът Галина Манолова;   За предизвикателството да издаваш български вестник зад граница и посланията, които той отправя –..

публикувано на 03.01.25 в 13:12

Ако Google можеше да говори – от какво се вълнувахме през 2024 г.

През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите ни отново доказаха, че умеят да вдъхновяват и да предизвикват национална гордост. Затова спортът..

публикувано на 03.01.25 в 11:00