2 169 000 са пенсионерите в България и 1 227 000 от тях, т.е. повече от половината, ще получат символичния великденски бонус от 40 лева, защото техните пенсии са по-ниски от прага на бедността от 320 лева месечно. Сумата не е кой знае колко впечатляваща на пръв поглед и едва ли ще окаже съществено влияние върху месечния бюджет на който и да е пенсионер, да не говорим за някакво по-разточително празнуване. От друга страна, обаче, това потвърждава, че възрастните хора в страната не са изоставени и забравени и че когато може, държавата наистина води активна социална политика.

В много развити страни се смята, че пенсионерите са привилегировани хора, защото не работят, а получават доста прилични пенсии. Има даже държави, в които пенсията надхвърля получаваната преди заслужения отдих заплата. Общо взето, навсякъде в развития свят пенсионерите живеят добре от материална гледна точка и ненапразно на тях се гледа като на важен фактор в процъфтяващата т. нар. „сребърна икономика”.

Данните на Евростат сочат, че за един час труд в България се получават средно 5.1 евро, докато средното равнище за Евросъюза е 25.4 евро. Що се отнася до доходите на пенсионерите пропастта е направо космическа. В България най-ниската пенсия е 100 евро, а най-високата по закон не може да надхвърля 460 евро. В съседна Гърция, която изпитва огромни икономически трудности и трябва да връща колосални дългове, дори минималната пенсия е по-голяма от най-голямата в България. Докато в Европа една пенсия от около 1300 евро се смята за нещо нормално, то в България средната пенсия възлиза на едва около 170 евро.

Но проблемът с ниските пенсии има и обратна страна. Става дума за източниците за финансиране на тези пенсии. Както почти навсякъде по света, и в България те би трябвало да се изплащат от пенсионни фондове. И в действителност е точно така. Най-големият пенсионен фонд в страната е Националният осигурителен институт (НОИ). Той събира вноските за пенсия на работещите, той изплаща пенсиите. Има и втори и трети стълб на пенсионното осигуряване. Вторият е задължителен за родените след 1960 г. и още не е започнал да изплаща пенсии. Третият стълб е доброволен и ограничения тук няма. Засега обаче всички възрастни хора разчитат на държавния НОИ. Оказва се обаче, че този институт разполага с доста ограничени финансови ресурси и не може да си позволи по-голяма щедрост. Просто вноските за пенсии са такива, че няма пари за по-големи пенсии. И това е основната причина близо половината от пенсиите всъщност да се финансират директно от държавния бюджет. Точно това и обяснява защо именно правителството, а не НОИ, взе решението за великденските бонуси за възрастните хора – 25-те млн. евро за тези скромни празнични надбавки ще дойдат от държавната хазна.

Демографската криза, която преживява страната в момента, допълнително усложнява нещата. Вярно е, че в България смъртността е най-голяма в сравнение с останалите страни от ЕС. Но също така е вярно, че относителният дял на възрастните хора постоянно нараства, тъй като новородените намаляват, а много от трудоспособните емигрират, за да си вадят хляба в чужбина. Това застрашава пенсионната система, тъй като тя е изградена на солидарния принцип и все по-малко хора плащат осигурителни вноски, а все повече българи разчитат на пенсия за старост. По този повод социалният министър Бисер Петков се опитва да внесе успокоение с твърдението, че пенсионната система в страната ще е стабилна до 2037-2040 година, обещавайки заедно с това осъвременяване на пенсиите за всички на 1 юли тази година, в размер на 3.8 на сто.

А иначе 40 лева в повече за Великден, който българите като православни християни ще празнуват в неделя (8 април), наистина не са много. Те са обаче добър знак, че грижите за възрастните хора от страна на властите не са изтрити от дневния ред на правителството.