Любителите на вкусното кисело мляко и българските традиции от разни кътчета на България, а и от чужбина, отдавна са запазили в календара си датата 30 юни за нещо специално – поредния Празник на киселото мляко в разположения недалеч от границата със Сърбия град Трън. Мястото за празника е избрано неслучайно. Родом от трънския край, или по-точно от село Студен Извор, е прославилият България по света д-р Стамен Григоров. Той е човекът, първи изолирал млечнокиселата пръчица, която е в основата на ферментацията на традиционното българско кисело мляко. Кръщава новооткритата бактерия на България – Lactobacillus Bulgaricus.
Организатори на събитието, което ще се завихри в събота на трънския площад, са община Трън, „Ел Би Булгарикум“ ЕАД и Фондация „Д-р Стамен Григоров“. Тази година програмата на празника ще бъде по-различна от предишните, уверява Юлия Григорова, потомка на Стамен Григоров и председател на фондацията, наречена на неговото име:
В предишни години участваха много от големите млекопреработватели. Те представяха тяхната продукция, като показваха и нови неща, по-малко известни на пазара. Наред с тях излизаха местни фермери. Така се правеше съпоставка между промишлено и домашно приготвените млека, сирена и кашкавал. Тази година решихме, с изключение на традиционния ни партньор в организирането на празника „Ел Би Булгарикум“, да не каним други млекопреработватели. Така ще дадем възможност на местните фермери и хора с малки стопанства да покажат своите продукти. В региона има много добра паша и млякото е с много високо качество. Така повече гости на града ще могат да опитат местните продукти. По-нататък смятаме да започнем да организираме в Трън поне два пъти месечно фермерски пазари. Те ще представляват интерес и за туристите, които посещават региона – ждрелото на Ерма, Музея на киселото мляко и Музея на бусинската керамика.
Покрай различните видове кисели млека – краве, овче и козе, на празника ще бъдат представени и местните занаяти – керамика, дърворезба, домашно предена прежда, плетива от селския бит. Ще се проведе и конкурс за майстори на домашната кухня. Така че тези, които обичат да си похапват вкусно, ще могат да опитат сочни и хрупкави баници и други тестени изделия, приготвени с кисело мляко. Но каква е разликата между българското традиционно кисело мляко и популярния на Запад йогурт?
Основно здравословна. Българското кисело мляко е малко по-различно от млякото, известно като йогурт, което е подсладено и има допълнителни съставки, за да стане по-приемливо за европейския вкус. Но киселинността на българското кисело мляко, с която са свикнали българите, е обусловена от присъствието на Lactobacillus Bulgaricus. В последно време то е все по-търсено и от европейците, и от японците, – обяснява Юлия Григорова и уточнява:
Японците по традиция присъстват на Празника на киселото мляко в Трън. Тази година има заявен интерес и от корейци. А догодина, тъй като сме включили празника в една норвежка програма, ще имаме присъствие и от няколко европейски страни по тази линия, сред тях Румъния, Австрия, Хърватия. Не случайно българското кисело мляко е толкова известно по света. Българската пръчица се включва в толкова популярните през последните десетилетия по цял свят пробиотици, българското кисело мляко подобрява стомашно-чревната микрофлора, включително при лечение с антибиотици, благоприятно е при ракови заболявания, увреждания на стомаха, черния дроб и при имунна недостатъчност. Понякога обаче търговците предлагат като кисело мляко продукти, които по своите показатели са далеч от традиционното. Как можем да определим в нелабораторни условия качеството на киселото мляко, питам Юлия Григорова:
Без химически да се изследва – това е мляко, което има по-възкисел вкус и не е много гъсто. Гъстите млека са със стабилизатори и други добавки, които ги правят по-трайни за търговската мрежа. Най-чисто е домашно подквасеното мляко. Имаме изключително добри закваски. Много български фирми даже изнасят от тях в чужбина. Който има възможност да се снабдява с домашно прясно мляко, най-добре е да си го кваси сам, а ако не знае – да се научи, съветва Юлия Григорова.
Снимки: личен архив
Праисторическият комплекс "Провадия-Солницата" – най-старият солодобивен и градски център в Европа (5600 - 4350 г. пр. Хр.), е сред обектите, предложени за Знак за европейско наследство – 2025. Тази година Европейската комисия е получила общо 21..
Посланикът на България в САЩ Георги Панайотов и Райчо Райчев - основател и изпълнителен директор на българската компания EnduroSat, се срещнаха с експерти от Комисията за наука, космос и технологии на Камарата на представителите на САЩ. За това..
Спешно да бъдат предвидени допълнително 200 милиона лева за ръст на заплатите в публичния сектор – за това настоява КНСБ преди второто четене на Бюджет 2025 в пленарната залата, което предстои следващата седмица. Конкретно се иска повишаване на..
Институтът за изследване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН ) организира конференция и тържествено събитие,..
Министерството на здравеопазването на България създаде организация за оказване на медицинска помощ на пострадали в пожара в Северна Македония. През..
Освен при крайна необходимост, българските граждани и автомобилни превозвачи да избягват пътувания до Сърбия на 15 и 16 март, до приключване на..