В България от влизането й в Европейския съюз през 2007 г. постоянно се говори за ползата и вредите, които са свързвани с влизането в Еврозоната и замяната на националната валута с европейското евро. До този момент обаче официалните власти в София не бяха направили нищо конкретно за въвеждането на еврото, а в същото време постоянно твърдяха, че страната е изпълнила всички изисквания за членство в еврозоната. Едва преди около два месеца беше изпратено официално писмо от министъра на финансите и управителя на Българска народна банка за участие на страната ни в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка и за намеренията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II. Сега правителството прие и план за действие за едновременно влизане в ERM 2 и Банковия съюз до юли догодина.
Документът предвижда корекции в националното законодателство съобразно европейските правни норми, мерки за укрепване на банковия сектор, засилване на банковия надзор и по-стриктно наблюдение на пенсионните фондове и застрахователните компании. Не по-маловажни са мерките, които се отнасят до държавните предприятия, към които ще бъдат отправени препоръки и изисквания да усъвършенстват и адаптират към европейските норми своя мениджмънт и финанси. Всички тези мерки имат за цел да затегнат контрола на банковите и финансовите институции в страната, така че те да не заплашват макроикономическата стабилност на България. Задача с висока степен на трудност, с която в най-кратки срокове българският парламент ще трябва да се справи до средата на 2019 г. Време има достатъчно, политическата и икономическата система са стабилни, т.е. условията за успешни реформи са налице. Още повече, че за разлика от другите страни в ЕС, които не са в еврозоната, в България настроенията към общата валута са като цяло положителни, както сред обикновените граждани, така и в икономическите и политическите среди. Всъщност България е единствената страна от тази група държави, която прави първите конкретни стъпки към влизане в еврозоната.
Тук обаче трябва да се посочи, че еврозоната за пръв път въвежда по отношение на страна – кандидат за еврото, нови изисквания, които не са чисто банкови, финансови и валутни, а са много по-близо до политическата сфера. Защото и от Брюксел, и от Франкфурт дадоха ясно да се разбере, че видими успехи в борбата с корупцията в страната ще бъдат важно условие за приемането в еврозоната. По отношение на такова изискване българските власти са особено чувствителни, тъй като от десет години България е под постоянен контрол на Брюксел за спазването на законите и регулациите и справянето с корупцията на високите етажи на властта. Щом този мониторинг продължава вече 10 години, значи България още не е отбелязала значим и видим напредък в тази сфера. Освен всичко това, за пръв път една страна – кандидат за еврозоната, ще трябва да изчака и да проведе необходимите реформи дори преди влизането си в „чакалнята” на еврозоната, където ще престои незнайно колко време до реалното въвеждане на еврото.
Планът за действие на властите за едновременното влизане на България в ERM 2 и банковия съюз през юли 2019 г. вдъхва доверие, поставя изисквания, дава срокове и като цяло е програма за широкомащабни финансово-икономически реформи. Няма да е лесно, защото ще бъдат засегнати интересите на влиятелни лобита и бизнес кръгове. Но ако този план пропадне, България ще е заплашена да остане в периферията на Евросъюза като член от второ качество, с който никой не се съобразява. А това не може да се харесва на никого – нито на обикновения българин, нито на официалните власти.
Българската история и тънките нейни нишки, които бележат настоящето и бъдещето ни са обединяващият акцент в днешната програма на Радио България. Ще „тръгнем“ от шуменска област и историята на най-стария конезавод в..
В петък , в котловините и равнините ще има мъгли. Минималните температури ще са между минус 5° и 0°, в София - около минус 3°. По Черноморието сутринта ще е около 3°. През деня ще е слънчево. Очакват се максимални температури от 14° до 19°, в София –..
На фокус в брой 25 поставяме важни и не много известни българско-италиански културни и образователни взаимодействия: Как българският език влиза в конкуренция с над 30 чужди езика, изучавани в университета "Ла Сапиенца" в Рим, узнаваме от..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..