Документът предвижда корекции в националното законодателство съобразно европейските правни норми, мерки за укрепване на банковия сектор, засилване на банковия надзор и по-стриктно наблюдение на пенсионните фондове и застрахователните компании. Не по-маловажни са мерките, които се отнасят до държавните предприятия, към които ще бъдат отправени препоръки и изисквания да усъвършенстват и адаптират към европейските норми своя мениджмънт и финанси. Всички тези мерки имат за цел да затегнат контрола на банковите и финансовите институции в страната, така че те да не заплашват макроикономическата стабилност на България. Задача с висока степен на трудност, с която в най-кратки срокове българският парламент ще трябва да се справи до средата на 2019 г. Време има достатъчно, политическата и икономическата система са стабилни, т.е. условията за успешни реформи са налице. Още повече, че за разлика от другите страни в ЕС, които не са в еврозоната, в България настроенията към общата валута са като цяло положителни, както сред обикновените граждани, така и в икономическите и политическите среди. Всъщност България е единствената страна от тази група държави, която прави първите конкретни стъпки към влизане в еврозоната.

Тук обаче трябва да се посочи, че еврозоната за пръв път въвежда по отношение на страна – кандидат за еврото, нови изисквания, които не са чисто банкови, финансови и валутни, а са много по-близо до политическата сфера. Защото и от Брюксел, и от Франкфурт дадоха ясно да се разбере, че видими успехи в борбата с корупцията в страната ще бъдат важно условие за приемането в еврозоната. По отношение на такова изискване българските власти са особено чувствителни, тъй като от десет години България е под постоянен контрол на Брюксел за спазването на законите и регулациите и справянето с корупцията на високите етажи на властта. Щом този мониторинг продължава вече 10 години, значи България още не е отбелязала значим и видим напредък в тази сфера. Освен всичко това, за пръв път една страна – кандидат за еврозоната, ще трябва да изчака и да проведе необходимите реформи дори преди влизането си в „чакалнята” на еврозоната, където ще престои незнайно колко време до реалното въвеждане на еврото.

Планът за действие на властите за едновременното влизане на България в ERM 2 и банковия съюз през юли 2019 г. вдъхва доверие, поставя изисквания, дава срокове и като цяло е програма за широкомащабни финансово-икономически реформи. Няма да е лесно, защото ще бъдат засегнати интересите на влиятелни лобита и бизнес кръгове. Но ако този план пропадне, България ще е заплашена да остане в периферията на Евросъюза като член от второ качество, с който никой не се съобразява. А това не може да се харесва на никого – нито на обикновения българин, нито на официалните власти.