В момента една важна и обичана от гражданите част от идеалния център на София е като голяма строителна площадка. Ремонтират се и се обновяват знакови улици, булеварди, градинки, трамвайни трасета. Към това трябва да добавим и няколко частни проекта за небостъргачи. На практика важна част от центъра на града е недостъпна, потънала в прах и строителни отпадъци и непроходима както за пешеходци, така и за автомобили и обществен транспорт. Обградените с високи метални платна строителни обекти не позволяват на любопитните да видят какво точно става, дали се работи или работниците и техниката бездействат. Време има, казват от общината – сроковете за завършване на ремонтните дейности са чак към пролетта на следващата година. Да, но живеещите, работещите или просто преминаващите граждани и гости на София изпитват огромни неудобства. И което е най-важното, свидетелствата на няколкото медийни репортери, успели да видят какво точно се прави зад металните огради , не дават повод за радост.

Девизът на София е „Расте, но не старее”. Зевзеците днес се питат дали като расте, но не старее, сега хубавее или просто се харчат едни пари, включително и европейски, за славата на някой големец от управата на града, като тук настойчиво се споменава името на иначе смятаната за харизматична кметица на града Йорданка Фандъкова. Стопанката на града си навлече гнева на софиянци до такава степен, че предизвика протестни митинги под прозорците на нейния кабинет в кметството на пъпа на София. Тя от своя страна не спира да обяснява, че ремонтите още на са завършени, за да се каже дали добре са направени, че за лошо свършена работа общината няма да плаща на строителните фирми и даже ще ги глобява. „Пак ще има ремонти на ремонтите”, предричат по този повод недоволните граждани, все по-често споменаващи и думата „корупция”.

От малкото неща, които някои са успели де видят зад ламаринените огради, в медиите се появиха стряскащи снимки и репортажи – липса на естетически вкус, несъобразяване със стилистиката на града, лошо свършена работа, некачествени материали... Към гнева на обикновените хора се присъедини и гласът на бизнеса. Ремонтиращите се улици са с много магазини, които заради строителството губят клиенти и доста от тези търговски обекти даже бяха затворени до края на обновлението.

Софиянци не са по принцип против модернизирането на техния град. Свидетелство за това са успешно завършените през последните няколко години разширения, преустройства и облагородяване на много улици, булеварди, площади, паркове и градинки. Всичко това също беше свързано с неудобства за хората, но проектите бяха смислени и донесоха реална полза на жителите на града. Най-яркият пример в това отношение е строителството на софийското метро. Две линии вече са завършени и пуснати в действие за голямо удовлетворение на всички софиянци и гости на града. В момента се строи третата линия и работата по нейните станции също нарушава спокойствието и уюта на гражданите, но от това не следват протести. Просто защото няма нито един недоволен от метрото, което е едно от най-модерните, красиви, чисти и удобни в Европа.

Другояче стоят обаче нещата с разкопките в сърцето на града. Вярно, София трябва да се модернизира и пари за това в огромния за българските мащаби бюджет на града, надхвърлящ 500 млн. евро, има, което не се среща често по тези географски и икономически ширини.

Всичко в крайна сметка рано или късно сигурно ще приключи, ще има грешки и лошо свършена работа, ще има доволни и недоволни, ще има наказани и похвалени. Въпросът обаче е, че мащабните ремонти в сърцето на града не бяха обяснени достатъчно добре на софиянци. Обществено обсъждане на различните конкуриращи се проекти имаше и немалко хора получиха възможността да изкажат мнението си и да направят своите препоръки. Нито веднъж обаче нито кметицата, нито Общинският съвет не се обърнаха директно към гражданите и откровено да им кажат какви са мащабите на проекта, какво ги чака и колко хубаво ще бъде след това новото сърце на София. Кметицата Йорданка Фандъкова беше позната досега със своята комуникативност и откритост. В този конкретен случай обаче, тя не успя да спечели сърцата и душите на съгражданите си и да им подслади поне малко горчивото хапче.