В сряда българският парламент прие оставката на вицепремиера Валери Симеонов и на негово място избра досегашния шеф на кабинета му Марияна Николова. Партия „Атака“, която заедно с ВМРО и Националния фронт за спасение на България (НФСБ) съставя коалицията Обединени патриоти, демонстративно не участва в гласуването. Предложението за промяна не беше представено от премиера Бойко Борисов, отсъствал от дебата за да покаже, че оттеглянето на вицепремиера Симеонов е вътрешен проблем на Обединените патриоти. Номинацията за заместник на Симеонов беше представена не от друг, а от лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, призован от лидера на „Атака“ Волен Сидеров да се оттегли и той от постовете вицепремиер и министър на отбраната. Двудневните изтощителни спорове сред управляващите доведоха само до персонална промяна в правителството. НФСБ продължава да е представен в изпълнителната власт от вицепремиер в лицето на досегашен приближен на Симеонов, а коалиционното споразумение на ГЕРБ с Обединените патриоти си остава непокътнато.
Не така обаче стоят нещата вътре в т. нар. „малка коалиция“ в управлението – Обединени патриоти. След оставката си от поста вицепремиер, Валери Симеонов се връща в парламента, като заема мястото на депутатка от „Атака“, което променя съотношението на силите в Обединени патриоти по неизгоден за „Атака“ начин. В парламентарната група на Обединени патриоти „Атака“ остава със 7 депутати срещу 11 на ВМРО и 9 на НФСБ, а това намалява тежестта ѝ при вземането на решения. За „Атака“ това е особено болезнено предвид претенцията на лидера ѝ Волен Сидеров да бъде водач на листата на Обединени патриоти за предстоящите европейски избори. Тази претенция Сидеров е започнал да предявява в коалицията още от месец май, но лидерът на НФСБ Валери Симеонов директно я е отхвърлил, а лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов не е пожелал дори да я обсъжда с разбиране, че листата на Обединени патриоти на евроизборите трябва да бъде оглавена от евродепутата на ВМРО Ангел Джамбазки.
Че отношенията в Обединени патриоти са критични, признават и в самата коалиция, а наблюдатели не изключват до Коледа нови изблици на неприязън между партийните ѝ лидери. Противоречията са фактически между „Атака“, от една страна, и НФСО и ВМРО, от друга. Без 7-те гласа на „Атака“ в парламента гласовете на ГЕРБ (95), ВМРО (11) и НФСБ (9)не стигат за мнозинство от 121 гласа. Но при важни гласувания досега 12-те депутата от партия „Воля“ и двамата независими депутати (един напуснал левицата и един изгонен от ДПС) обикновено са се присъединявали към управляващите. Ако тази практика продължи, парламентарната подкрепа за правителство не е застрашена реално. Застрашено е обаче съществуването на Обединените патриоти като коалиция от националистически формации, създадена за участие в изпълнителната власт.
Последните политическите драми в България са по-скоро елемент от процес на ново преструктуриране на националистическото пространство в навечерието на кампанията за европейските избори. През октомври „Атака“ реши да кандидатства за членство в Алианса на консерваторите и реформистите в Европа, която се надява след изборите да управлява ЕС в коалиция с Европейската народна партия. Преди седмица на форум на националистически и популистки формации от Източна Европа в София лидерът на френската крайна десница Марин льо Пен направи изявления, от които следва, че в България Движението за Европа на нациите и свободата припознава за партньор партия „Воля“, а не формациите от Обединените патриоти – ВМРО, НФСБ и „Атака“. Преструктурирането на националистическото пространство ще е толкова по-ясно, колкото по-близки са изборите за Европейски парламент през месец май 2019 г. Дотогава кабинетът „Борисов 3“ ще продължи да управлява, защото и поредните коалиционните сътресения не очертаха негова алтернатива.
На 4 януари честваме 147 години от освобождението /1878/ на София, която по-късно става столица на България, от османска власт. Боевете за София в рамките на Руско-турската война (1877-1878 г.) започват на 25 декември 1877 г. На 3 януари 1878 г...
Борисовата градина в сърцето на София отново ще се превърне в сцена за традиционния за Перник фестивал "Сурва". За трета поредна година софиянци и гостите на столицата ще могат да се насладят на характерните маски и костюми и древната традиция на..
Освен за загиналите над 1000 броя планински чинки (Fringilla montifringilla), по сигнал от 1 януари 2025 г., в Спасителния център за диви животни "Зелени Балкани", има данни и за други, по-малко на брой загинали пойни птици на други локации. В съобщение..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с..
Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари. По този повод в Арменската църква в София ще се отслужи предпразнична служба за Бъдни вечер. Ще се извърши..
Розовото фламинго се смяташе за екзотичен вид за България, но от няколко години цели колонии избират езерата около Бургас за свое пребиваване. В..