Наистина ли има недостиг на работна ръка на трудовия пазар в България и дали вносът на работници от трети страни може да се окаже неговото отдавна чакано решение, бяха част от въпросите обсъдени на форум, посветен на проблема, организиран от фондация „Фридрих Еберт“и сдружение „Солидарна България“. Според икономическия съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова, истинският проблем на икономиката не е недостигът на кадри, а закриването или липсата на професионални училища, които да подготвят бъдещите служители в различните й отрасли. Това става ясно от срещите, които синдикатите и представители на Агенцията по заетостта са провели с работодатели в три български града – Пловдив, Казанлък и Варна. Според Григорова ниският престиж на работническата професия също пречи на кандидатстването за подобни позиции в различните предприятия и индустрии. Тя коментира и настояванията на бизнеса за централно планиране, което да задължава всеки ученик, завършил специализирано училище или техникум, да работи в предприятие по специалността си. Макар и временно, подобно предложение би могло да облекчи кризата с недостига на кадри, но само при определени гаранции и от страна на работодателите. Без подобен ангажимент, това е само една палиативна мярка, която за пореден път отлага неизбежния дебат по темата. Всички аспекти на проблема са подробно описани в доклад, където са заложени и конкретни предложения за законодателни промени в три насоки:

На първо място трябва да спрем трудовата миграция и мобилност, т. е. спиране на усилията за внос на евтини работници от трети държави, уточнява авторът на доклада Ваня Григорова . На второ място – съживяване на професионалните училища, но с гаранция от работодателите, че когато завърши, ученикът ще има къде да се реализира срещу достойно заплащане. Третото важно нещо е работодателите да се задължат да обявяват свободните си работни места в бюрата по труда. Това ще позволи работниците да имат ясна представа за картината в момента, а на правителството ще даде сигурна информация в кои области има или няма недостиг на кадри, както и какви са нивата на заплащане. Смятаме, че тези три стъпки ще дадат резултати и няма да позволят на България да дърпа Европа и нивото на европейското заплащане назад, защото именно това ще се случи, ако продължаваме да вървим в тази посока.

По време на форума бе засегната и актуалната тема от европейския дневен ред, засягаща бъдещето на международните товарни превози. Резултатите от официална анкета, проведена сред 100 българи за целите на доклада, показват как се чувстват този тип шофьори на работните си места. Техните признания развенчават мита за престижността на професията международен шофьор. Ако приемем, че получават около 4000 лева заплата, тя би осигурила добър стандарт единствено за семействата им в България, но не и на тях в чужбина, където се намират през по-голямата част от времето. Огромен проблем за шофьорите остава и фактът, че осигурителният им доход е на нива, близки до минималната работна заплата за страната, защото осигуровките не се изплащат в пълен размер. Причината за това е, че всичко над договорената заплата се изплаща под формата на командировъчни, с които шофьорите трябва да живеят докато са на път. Често се случва да работят и извън установеното работно време, а тахографите, с които разполага всеки камион, се манипулират.

Все пак, ако изберат да останат в България, хората в трудоспособна възраст могат да намерят реализация и тук, тъй като по данни на Агенцията по заетостта незаетите работни места към 5 ноември 2018 година са малко над 13 000 в цялата страна. От своя страна, регистрираните в бюрата по труда са 193 000 и за всяка работна позиция кандидатстват средно по 15 души. Според Ваня Григорова за голяма част от работните места не е необходима особена квалификация, а желание за работа.

Снимки: БГНЕС