Смирено е приседнала в тъмния салон, ала душата ѝ е там, където светлините въздигат в очите ѝ актьорите до небесата. Защото е постигнала общението с ефирната материя, вдъхновила твореца в пресъздаването ѝ.

Антоанета-Мария Стоянова поделя живота си между семейната книжарничка в пловдивското село Браниполе и театралните зали. В тях неизменно пристъпва със страхопочитание и трепет, откакто като гимназистка видяла в Народния театър “Сако от велур” на Станислав Стратиев. Оттогава ѝ останал споменът от един мирис – аромата на сцената, която ухаела като в храм.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Антоанета-Мария Стоянова: Искам хората да изживеят в това тежко време нещо истинско

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С Александър Морфов и подарения “Аскер”

Защото други правят много повече неща. Моето е една прашинка. Гледам да събера хората да изживеят в това тежко време нещо истинско. Като видите тяхната радост – те в автобуса на връщане пеят – не можете да си представите какво е да ти запеят петдесет човека “Бел кон” (Песента от “Хъшове” – бел. ред.). Това им дава смисъл и те го преживяват много време – седмици след спектакъл ми звънят да благодарят, да кажат, че такава магия не са изпитвали. Има хора на по 50-60 години – лекари, адвокати, не са виждали, не са влизали в Народния театър. Вътре им казвам какво да видят, какво да прочетат. А след спектакъл срещата с артистите – те няколко часа играят, раздават се на сцената и още в роля – да ги докоснеш, да ги прегърнеш, да се снимаш с тях, да усетиш тази близост.

В книжарничката си в Браниполе Антоанета-Мария е подредила кът със спомени, който е нарекла “Олтар на театъра”. Там са снимките ѝ с великия Велко Кънев, с любимия Чочо (Петър) Попйорданов, чиято смърт дотолкова я разтърсва, че му посвещава рисунки и поема, в която всяка дума започва с неговата буква “П”. Кой сред всички тях обаче поставя на пиедестал?

Чочо Попйорданов – стъклопис на Антоанета-Мария Стоянова

След някой и друг месец театралните пилигрими ще определят най-достойния актьор за тяхната фен статуетка, а в момента се подготвят за поредното “поклонническо” пътешествие – ще гледат “Опит за летене” в Народния театър. И с тях Антоанета-Мария за кой ли път ще притихне в тъмния салон. Там ми е добре. Аз съм много мъничка, за да стоя на сцената, казва тя.

Снимки: личен архив