В навечерието на очакваната покана на ЕС към Северна Македония за започване на преговори за присъединяване, на 30 септември среща на най-високо равнище в София, свикана от президента Румен Радев, реши да бъде изработена по спешност национална позиция с изисквания, които Северна Македония да изпълни в хода на преговорите така, че българският национален интерес да не бъде накърнен. Президентът се обяви за очертаване на червени линии, които да гарантират, че европейската интеграция на Северна Македония няма да е за сметка на българската история, език и идентичност. Повод за тревогите на София е недостатъчният напредък в работата на Смесената комисия за преодоляване на спорни исторически въпроси между двете страни, създадена по силата на Договора за приятелство и добросъседство, подписан през 2017 г.

Силно впечатление направи, че подкрепата на София за приемането на Северна Македония в ЕС не е безусловна. Наистина е така, но не от вчера. През 2009 г., по време на първото правителство на Бойко Борисов /2009-2013/, изказване на тогавашния македонски премиер Никола Груевски, възприето като израз на териториални претенции към България, накара Борисов да напомни на Скопие, че основните ценности на ЕС са „Европа без граници, Европа на добросъседство, Европа, в която проблемите не се решават с подобни изказвания, а с мир, разбиране, толерантност“. В началото на 2015 г., по време на втория кабинет на Борисов /2014-2016/, последва категорично предупреждение, че София подкрепя европейската и евроатлантическата интеграция на Македония при условие да бъде подписан Договор за добросъседство и сътрудничество.

Обявената след вчерашната среща на високо равнище позиция може да звучи остро, но всъщност е доста умерена и балансирана. София не оттегля подкрепата си за искането на Северна Македония да получи дата за начало на преговори с ЕС, а само предупреждава, че ако не се изпълнят изискванията й може да блокира преговорния процес при отварянето и затварянето на всяка една от 35-те преговорни глави. София фактически е за започване на преговори не само със Северна Македония, но и с Албания, ако съдим по изявлението на министър-председателя Борисов, че двете балкански държави трябва да вървят по пътя към ЕС заедно. Тази уговорка на Борисов показва последователност в схващането, че ЕС трябва да приобщи към себе си не само някои, а всички държави от Западните Балкани. В контекста на най-новите развития по отношение на политиката за разширяване, уговорката на премиера предсказва съпротива на София срещу намерението на Холандия да възпрепятства започване на преговорите за присъединяване на Албания.

Броени часове след срещата на високо равнище в София, македонският премиер Зоран Заев заяви, че приема препоръките на България, но за да бъдат решени спорните исторически въпроси, трябва и София да прояви воля. Тази уклончива реакция на острите предупреждения от София подсказва, че пътят към преодоляване на противоречията между двете страни засега е само очертан, но и не извървян. Консенсусът, проличал на срещата при президента Радев по въпроса, недвусмислено показва, че България не е склонна да отстъпи от своите изисквания.