Според данни на статистическия институт на Сърбия (срб. Републички завод за статистику) от 2011 г., като българи са се самоопределили малко над 18 000 души. С най-голямо българско малцинство са източните части на западната ни съседка - основно общините Босилеград и Цариброд. В последните години, заради засилващата се икономическа миграция, българите стават все по-малко – казва ни Мила Васов, директор на издателство „Ново Братство“ и главен редактор на едноименния вестник, излизащ на български език в Ниш.
„Вестникът съществува от 1949 г., а две години преди това е излизал като притурка на в.„Пиротска свобода“ и около година – като самостоятелен български вестник „Свобода“. Т.е. съществуваме от 1949 г. до ден днешен. Имаме едно прекъсване между 2012 и 2016 година. Първоначално вестникът е бил седмичник, а сега, заради недостиг на средства, се издава на всеки две седмици. Едната част от него е посветена на живота в общините Цариброд и Босилеград, а другата – на културата. Представяме творчеството на българите в Сърбия. От 1960 до 2012 г. излизаше и детското списание „Другарче“, а от 1964 до 2012 година – и голямо литературно издание. През годините сме имали богата издателска дейност, финансирана от бивша Югославия. През това време са отпечатани над 150 книги на български език. Сега ни остана само вестникът“.
Основната роля на българските медии в Сърбия, според Мила Васов, би следвало да бъде обединяването на българите там.
„Основната характеристика на българското малцинство е, че то е разединено. Не действаме като един организъм. Всички медии ни призовават да работим заедно, но на практика сме разединени. Защо е така? Има много причини…“.
Земите с българско население в съседна Сърбия са определяни у нас като „Западни покрайнини“ − термин, утвърдил се след Първата световна война и обозначаващ териториите, откъснати от българската държава и присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци по силата на Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г. По-голямата част от тези територии попадат в Сърбия, а друга − в днешна Северна Македония.
„Всъщност, в Сърбия живеят около 18 000 българи. В момента обучението в част от основните училища в западните покрайнини се извършва на български език, на други места – е смесено. По време на социализма обучението беше изцяло на български, по-късно децата имаха право да избират на кой език да учат. След като завършат обаче, повечето от тях продължават образованието си в София“.
Снимки: novo.bratstvo.rs
Кръгла маса "Българистиката в Унгария днес – между традицията и новата опитност на дигиталната ера " се открива на 3 юни от 16:00 часа в Ректората на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Събитието е част от работната програма на екипа с..
В понеделник преди обяд ще преобладава слънчево време. Около и след обяд отначало в западните райони, по-късно и на изток, ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност. Ще има краткотрайни валежи, придружени с гръмотевици, на повече места в..
Извънредното заседание на Народното събрание, свикано за неделния ден по искане на група народни представители, очаквано не се състоя заради липса на кворум. В дневния ред беше предвидено да бъде изслушан служебният премиер Димитър Главчев за българската..
Военнослужещи от Българската армия ще участват в тържествени ритуали в памет на поета-революционер Христо Ботев и падналите за свободата и..
Град Брезник, родно място на всенародния цар на горчивия смях Стоян Миленков , се намира в Западна България и е третият по големина в община Перник...
Под мотото “За децата на София” градът ще се превърне в сцена на радост, спорт, култура и добротворство през целия юни, съобщиха от Столичната община...