Църквата „Света София“, която се издига в центъра на столицата, е неразделна част от историята на града и се счита за един от символите му. По думите на предстоятеля на храма, отец Ангел Ангелов, обителта носи името на Божията Премъдрост − Словото, а не на древната мъченица София, въпреки, че чества втория си храмов празник на 17 септември, когато почитаме паметта на светицата и нейните три дъщери.
Храмът е построен в чест на Сина Божий, а човечеството узнава за идването му сред човеците, в деня на Благовещението 25 март. Това е денят, в който Архангел Гавриил донася благата вест на Дева Мария, че ще зачене и ще роди Сина Божий. На този ден се разнася вестта за Боговъплъщението, а именно, че сред хората ще дойде Спасителят да разпръсне своето слово и мъдрост. Затова празникът е от съществено значение за църквата „Света София“, заради почитта към Божията Премъдрост, която идва да спаси човечеството.
„Св. София“ е паметник на културата и се счита, че е сред най-старите архитектурни шедьоври на Балканите“, казва отец Ангел и продължава:
„В днешния ѝ вид е построена в края на V началото на VI в. Под нея личат основи на 4 други църкви, като първата датира от началото на III в. Именно тогава е голямото гонение на християните по нашите земи и в Римската империя. На това място е съществувала малка църква, която била гробищен храм, защото наоколо е осеяно с гробници. Не се знае дали в този период е носела името Света София. През годините храмът постепенно е бил разширяван и в началото на VI в. е била изградена именно тази типична византийска базилика, която може да се види днес.“
Храмът е емблематичен за столицата ни и се счита че през XIV в. дава и името на града. По време на Втората българска държава (XII – XIV в. 1185 – 1396), Дръстър (дн. град Силистра), който бил патриаршески и митрополитски център, е нападнат и плячкосан, а „Света София“ се превръща в катедрална митрополитска църква. Затова свидетелстват следи от стенописи, датирани в XII в., от които става ясно, че обителта е играла важна роля в държавата.
„Света София“ е била за известно време и джамия, но не е насилствено превзета - продължава Отец Ангел. − След османското нашествие християните са осъзнавали, че не могат да поддържат такъв голям храм и тя става и джамия. По време на земетресение пада минарето и убива едно от децата на моллата. Турците приемат това като предзнаменование и изоставят храма. По време на Освобождението руските войски го намират в руини. Много по-късно започва възстановяването му, докато достигне сегашния си вид.“
Преди няколко години под църквата „Св. София“ на археологическо ниво е направен подземен музей, в който могат да се видят зидовете на съществувалите на това място храмове, различни гробни съоръжения, датирани в периода II в.пр. Хр – IV в. сл. Хр., запазени римски гробници, зидани гробове, изящни цветни мозайки с растителни елементи, геометрични фигури, кръстове. Има реставрации и на някогашния облик на древна Сердика, което показва по превъзходен начин отделните археологически пластове, намерени под църквата. Всеки, който има желание и интерес да посети църквата и подземния музей е добре дошъл, но след като светът излезе от изолацията, в която живее заради пандемията − коронавирус. В Деня на Благовещение отец Ангел се обърна към аудиторията на Радио България с думите:
„В тези дни посланието е едно. Ние наистина сме в изпитание. Не знам доколко ние, българите, го осъзнаваме. Но вярвам, че все по-ясно разбираме какво предстои.Онова, което ми се ще да достигне до всички е, че трябва да бъдем дисциплинирани и изключително отговорни един спрямо друг и със силната вяра, която носим, много лесно ще преодолеем изпитанието. Това е посланието ми − дълбоката, силна, истинска вяра, която сме носили през вековете сега е времето да я демонстрираме, по най-решителния начин. И, разбира се, отговорността, защото истински вярващият човек винаги е много отговорен.“
На 22 март възпоменаваме свети свещеномъченик Василий, презвитер Анкирски и мъченица Дросида (Росица) Римска. Свещеномъченик Василий претърпял много страдания и преследвания от арианите при цар Констанций (337–361 г.). Прочул се като голям..
На 21 март Православната църква възпоменава св. Кирил, епископ Катански и преподобни Иаков Изповедник, епископ. Свети Кирил бил родом от Антиохия и ученик на св. апостол Петър, който го поставил за Катански епископ в Сицилия. В поверената..
На 20 март честваме паметта на преподобните отци, избити през VІІ век в манастира “Св. Сава” в околностите на Йерусалим от сарацините. От VІІ век околностите на Йерусалим непрестанно били подлагални на нападения от сарацини. Те не щадели..
На 12 април 2025 г. Православната църква отбелязва Лазарова събота или Лазаровден. В тази събота Църквата припомня едно Евангелско чудо –..
На 11 март отбелязваме паметта на свети свещеномъченик Антипа, епископ Пергамски. Свещеномъченик Антипа бил ученик на свети апостол Йоан..
Православната църква отбелязва Лазарова събота или Лазаровден. Празнува се възкресяването на починалия от четири дена Лазар от Спасителя, шест..