Decrescendo, diminuendo, morendo… Това са все италиански музикални термини, обозначаващи затихване, затихване със забавяне, замиране… В настоящата ситуация те са толкова подходящи! С тях можем да определим рутинните си действия, които промениха ежедневието ни и съвсем сигурно променят самите нас. Но дали си даваме сметка, че тези термини изобщо не са подходящи да обозначат живота, който сега водят самите музиканти. Там адекватният термин дори не е poco a poco (постепенно), а subito (веднага, точно сега, изведнъж). С най-искрени молитви за Италия (свещена земя за всички музиканти), отиваме в друга сериозно засегната страна – Германия, където живеят хиляди български музиканти, един от които е известният джаз саксофонист и композитор Владимир Кърпаров. Наскоро Владко се присъедини към дискусията за оцеляването на свободните музиканти у нас и сподели мнението си в интервю за Радио България.
Как изглежда животът на музиканта (на свободна практика), съпруга, бащата Владимир Кърпаров, след като много преди обявяването на рестриктивните мерки (на 15 март) затварят клубове и концертни зали, както и детските градини в страната, в която живее десетилетия.
„Сега прекарвам много повече време с моята малка дъщеря, отколкото преди. В началото си мислех, че в професионален план ще направя много неща, които все отлагам, но се оказа трудно да се концентрирам върху работата си в тази обстановка. Както много хора коментират, това е голямо изпитание за всички нас. Затворени и лишени от обичайните си занимания, започваме да преосъзнаваме много неща и да се борим с нашето его.
Всъщност, сега въпросът е да бъдем, както се казва: „Всички за един, един за всички.“ Решаващо в момента е човек да има разбиране и респект към другия. Мисля, че това е най-големият хуманен проблем. Колкото до мен, мога да кажа, че музиката винаги ме е спасявала. Това не е просто професия, това е моята храна – душевна, човешка. От друга страна осъзнавам, че в този момент най-важно е здравето, семейството, времето, отделено за други хора, разбирането, проявено към тях. Също преодоляването на страха, защото в момента много хора се страхуват и то с право. Но има надежда – получих информация и то „от първа ръка“ – две мои познати певици от Берлин, и двете българки, са преболедували и са излекувани вече. Слава Богу, били са с леки симптоми и вече се възстановяват, излезли са от карантина. Мисля, че рано или късно всички ще преминем през този вирус, особено хората с малки деца като мен и съпругата ми. Тръгнат ли на детска градина, дали ще е с корона или без, все ще донесат нещо. Но сега е моментът да се грижим за нашето тяло и душа. Човек сега разбира, че не трябва да прекалява с определени храни и напитки. Виждам във Фейсбук, че приятелите ми си казват наздраве в определен час, което е много симпатично, но не трябва това да стане „разрешаването на проблема“. Не трябва да разчитаме на външни фактори. Според мен е време всеки да погледне навътре, да осъзнае какво му предстои, защото то наистина тепърва предстои и, надявам се, да приключи скоро, но ще ни трябва време, за да влезе животът в стария си ритъм. В момента най-важното е да сме здрави – и в тялото, и в душата си.
В Германия забраните не са толкова екстремни, както в България. Не е задължително носенето на маски и ръкавици. Излезе призив за това, но малко хора са с маски.
Има, естествено, дори виждам в парка, по време на джогинг някои хора ги носят и не знам доколко това е рационално. Ние също не носим маски. Аз нося в едно шишенце спирт и дезинфекцирам ръцете си, когато нямам възможност да ги измия. Препоръчват носенето на маски в супермаркетите.
Там дори сложиха ленти, така че хората да спазват разстоянието от 1.50 – 2 метра, мисля, че повечето разбраха как трябва да се пазят. Преди няколко дни времето беше много хубаво и тъй като детските площадки са затворени, тримата отидохме в парка, карахме велосипеди, бяхме на разстояние от другите.
Имаше доста полицаи с коли, които с високоговорители опитваха да подканват хората да не се събират на групички, а те бяха и млади, и по-възрастни…
С колегите, с които работя, постоянно се чуваме по телефона.
С Димитрис Кристидис, с когото отдавна работя, се виждаме веднъж седмично в неговия клуб и репетираме на сцената. Много е странно, защото там обикновено има поне стотина души публика, а сега сме само двамата и свирим за нас, това е нашето лекарство в тази ситуация. Естествено, спазваме разстоянието от 2 метра.
Всеки осъзнава в момента, че трябва да се пазим – нас и другите. Отговорността е лична – доказаха, че може да си преносител, дори да се чувстваш добре. Аз не знам какво нося и трябва да спазвам разстояние. Но дали е здравословно ограниченията да се спазват дългосрочно, не знам. Защото обществото взе „да изперква“. Трябва много да се внимава, защото това вече става проблем. Ние, хората на изкуството, вероятно последни ще се върнем към нормалния си живот, но важно е Homo sapiens да оцелее. Музиката е другото измерение, в което сме ние – музикантите. Слава Богу тя не може да изчезне и да бъде заразена с каквото и да било, но сега трябва да вярваме и да знаем, че всичко е в наши ръце.“
Цялото интервю чуйте в звуковий файл.
Снимки: EPA/BGNES, личен архив
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..