Учениците желаят по-скоро да се завърнат в класните стаи и дори не им хрумва да се радват, че в условията на коронавирус няма как да се провеждат родителските срещи. Другата си надежда те насочват към по-възрастните хора – да свикнат с новите технологии в момент, в който и учителите, и родителите, макар и индиректно, са въвлечени в дистанционния образователния процес.

В третата седмица от началото на дистанционното обучение в процеса вече участват 700 хил. ученици и 60 хил. учители, информира БТА. Оказва се обаче, че 2 хил. преподаватели нямат техническата възможност да работят от разстояние, а 70 хил. деца не разполагат с устройства или с интернет. Според образователния министър Красимир Вълчев за снабдяване с техника на учителите са предвидени между 1 и 2 млн. лв. от програмата “Наука и образование за интелигентен растеж”. Мобилните оператори пък се ангажират да създадат повече wi-fi точки в ромските квартали и в селата.

Междувременно други възможности за обучение извън класните стаи са работа по телефона, както и чрез учебни материали, предоставени от образователните медиатори в домовете на децата. След отмяната на извънредното положение тези ученици ще наваксат с повече присъствени занятия, обещава министърът.

Деветдесет и пет на сто от учениците участват в електронното обучение, гласят последните данни на МОН. Красимир Вълчев препоръчва освен преподаването на нови знания и писането на оценки, директорите на училища да облекчат учебния режим от 13 до 16 април заради “натрупаната умора от интензивността на дейностите”. Така учениците ще влязат плавно в пролетната си ваканция, която ще съвпадне с Великденските празници между 17 и 20 април.

Очаквано, най-подготвени за дигиталния образователен процес от всичките 2400 училища у нас са частните учебни заведения, тъй като разполагат с необходимия ресурс и не за първи път използват виртуалните класни стаи. На другата крайност стои образоването на децата от т.нар. уязвими групи. Според Милко Стоянов, образователен медиатор в пловдивския квартал “Столипиново”, условията там не позволяват “обучението да мигрира онлайн”. Тъй като почти няма ученици с нужната техника за дистанционни уроци, той и другите медиатори помагат на децата да учат вкъщи – носят им учебни материали, връщат на учителите написаните домашни, разясняват условията на задачите. “Има и дечица, които се справят”, казва още медиаторът, който всеки ден се отправя с разпечатаните уроци в ръка към 50-те семейства от ромския квартал.

От родителска гледна точка дистанционното обучение е трудно, но не и невъзможно, смята Фериде Юсеин, майка на първокласник и две дъщери в 4-и и в 7-и клас. Всички те заедно гледат клипове в сайта Уча.се, слушат записи на уроци и попълват работни листове, които изпращат на учителите по вайбър и месинджър. Самата Фериде Юсеин пък се подготвя за кандидат-студентски изпити, за да стане учителка. Като медиатор в пловдивска детска градина тя всекидневно посещава махалите, за да разяснява рисковете от коронавируса и да насърчава хората да спазват хигиена. Те пък я посрещат с думите: “Кога градината ще започне пак?”.

В малкия град Вършец също 95 % от децата се обучават онлайн. Първите няколко дни, докато всички навлязат в ритъм, било по-трудно, казва учителката Венислава Замфирова, която в момента работи като възпитател в СОУ “Иван Вазов”.

“Не мога да кажа, че е толкова стресиращо, тъй като учителят е гъвкав – продължава тя пред радио Видин. – А и някои от тези неща ние вече ги прилагаме в училище. По-стресиращото е това, че не можеш да излезеш навън и да се разходиш. Иначе на децата им е интересно. Оптимистично съм настроена и смятам, че всичко може би ще се развие до края на април. Отново ще влезем в релси, макар че колелото малко по-трудно ще се завърти.”