Отбелязвайки този факт агенция БГНЕС коментира, че тази изключителна мярка на властите за ограничаване разпространението на Covid-19 струва на обществото провалени планове, променени навици, тревожност и социална изолация. Въвеждането на извънредно положение предизвика у някои паника, опашки пред супермаркети и аптеки за презапасяване с храни и лекарства. Маските се оказаха дефицит, дезинфектант се намираше изключително трудно, а цените им значително се покачиха. Сред първите мерки на управляващите в големите градове беше дезинфекцията на улици, обществени сгради, спирки от градския транспорт и дори контейнери за боклук. Всички театри, кина, спортни зали и други обществени сгради бяха затворени. Брифингите на Националния кризисен щаб, на който се обобщава информацията за новооткритите случаи, се превърнаха в едно от най-очакваните събития за деня. След глобите за нарушаване на карантината и противоепидемичните мерки бяха последвани и други ограничения. На входовете и изходите на големите областни градове се изградиха контролно- пропускателни пунктове, през които минават само хора с основателни причини за пътуване. Зимният курорт Банско бе поставен под пълна 14-дневна карантина заради диагностицирани със заболяването чуждестранни туристи. Рестриктивните мерки разклатиха националната икономика. Мнозина минаха в работен режим „хоумофис”, но някъде той е практически невъзможен. Най-тежък удар понесе туристическият и развлекателният бранш, където започнаха да освобождават персонал. Опашките пред бюрата по труда започнаха да растат с всеки изминал ден. Въпреки мерките на управляващите, никой не се ангажира с прогнози кога икономиката отново ще стъпи на крака.

В условията на криза хората показаха съпричастност. Възникна вълна от дарения в цялата страна - безвъзмездно шиене на предпазни маски, осигуряване на  медицинско оборудване за болниците и т.н.