Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

От Киргизстан до България по следите на дедите

7
Международен ден на майчиния език, 2020 г.
Снимка: личен архив

Разположеният по планинския масив Тяншан в Средна Азия Киргизстан е слабо познат в България. Освен, може би, с върховете Ленин и намиращия се на границата между Киргизия и Казахстан Хан Тенгри, изкачвани от български алпинисти. И въпреки това там се намира една от пръснатите по света перли от огърлицата на българския народ.


„Българската диаспора в Киргизстан е малка, но изключително задружна“. Това написа в свой коментар на фейсбук страницата на руската редакция на Радио България нашият читател Андрей Рижков. Самият той е етнически българин и живо се интересува от всичко, свързано с България. „Затова следя публикациите на Радио България – те предлагат много интересна и полезна информация за страната“, споделя Андрей.

Отбор по мини футбол „Възраждане“

В Киргизстан живеят около 500 етнически българи, концентрирани основно в селата Маевка и Ленинское. „Българите в Киргизстан са добри и трудолюбиви хора и успешно се реализират в своята работа“, казва Андрей и дава за пример заслужилия треньор на републиката по класическа борба Петър Ялома, когото всички уважават и обичат.

Киргизските българи поддържат връзка помежду си, събират се за български празници като Баба Марта, 3 март, Деня на славянската писменост. Пекат баници по рецептите на своите баби. Например, зелник, но по-различен от този, който си приготвяме в България − със сметана и яйца. Пият чай, ракийка, донесена от България, и пеят български песни.

„В Ленинское все още има семейни кланове, които до днес спазват българските традиции, говорят на български. Но, за съжаление, те са малко“, разказва Лариса Ташматова. Тя е директор на местното обединение на българите и представлява българската диаспора в Асамблеята на народа на Киргизстан. Обединението се нарича „Възраждане“, тъй като основната му цел е да възроди българския дух. Там местните българи изучават българските традиции, хорá, език и история. „Ние представяме България на различни събития в Киргизстан. Правим изложби, фестивали. Българите тук са много малко. Мнозина дори не знаят, че съществуваме. Благодарение на нашите участия те научават за нас“, споделя с вълнение Лариса Ташматова.

Урок по български език
В Киргизстан с любов пазят спомена за покойния вече доц. Красимир Кунчев от Шуменския университет, който обучава един випуск българисти в Киргизския университет и запалва у младежите интерес към българската култура.

Българите се заселват в Киргизстан на няколко вълни, като първата от тях е от времето на Османската империя − средата на XVIII век, разказва Лариса Ташматова. Втората и по-мащабна вълна е през 1908-1912 г. Тя обхваща преселници от Бесарабия и Крим, подгонени от аграрната реформа на Пьотър Столипин.

Историите на преселниците са пъстри като живота. Изпълнена с множество перипетии е и семейната история на нашия читател Андрей Рижков. Майка му е родена на Кримския полуостров, но е наследничка на великотърновски род.

„По време на Руско-турската война от 1877-1878 г., турците, разярени след загубата на битката при Плевен, започват да тероризират българското население. В търсене на спасение нашите деди преминават от другата страна на Дунава. Руският император Александър II им разрешава да се заселят в Бесарабия и Крим. На Кримския полуостров те създават Желябовка − богато село, в което българите отглеждали грозде и други селскостопански култури. Там се ражда майка ми. Там е имало училище с обучение на български език, което майка ми завършва“, разказва Андрей. По-късно при среща с майка му доц. Кунчев ще отбележи, че тя говори на добре запазен старинен български език.

Среща със сънародници от България

По време на Втората световна война, тъй като България е формално в коалиция с Германия, без много да му мислят кой какъв е, част от българите са натоварени във вагони и изпратени в Сибир. Условията са толкова тежки, че някои от тях измират по пътя. Когато пристигат в сибирския град Минусинск, бабата на Андрей подарява на местна чиновничка най-скъпата си вещ – пръстен с камък, наследен по линия на знатния си великотърновски род. В замяна чиновничката заменя в документите на семейството думата „заточени“ с „евакуирани“ и то получава друг статут, който му дава възможност да търси по-добро място за живот. Андрей се ражда в Таджикистан, а професията му на бординженер на ТУ154 го отвежда в Киргизстан. През 2013 г. с жена си заминава за Бургас в България, където си купуват жилище. „Така се сбъдна не само моята мечта, а мечтата на цялото ми семейство. И мама сигурно също с нас се радва от небето“, споделя Андрей Рижков.

Снимките са предоставени от Лариса Ташматова.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

С дъжд и сняг започва новата седмица

В понеделник над по-голямата част от страната ще се задържи облачно с валежи от дъжд, по-значителни в югоизточните райони. В Предбалкана ще превали слаб сняг. От югозапад валежите ще спират и облачността ще се разкъсва и намалява. Ще духа до умерен..

публикувано на 01.12.24 в 18:30

Децата на София имат своя коледна елха

Елхата на децата на София от днес грее празнично пред Националния дворец на културата. Играчките върху коледното дръвче са изработени от малчугани във всичките 199 детски градини в столицата. “ Идеята е да има едно място, където децата на София да..

публикувано на 01.12.24 в 16:45

С президентски указ столичното летище може да носи името на Васил Левски

Министерството на транспорта и съобщенията подкрепя идеята летище “София” да бъде преименувано на “Васил Левски” – най-безспорната личност в българската история. “ Искам да благодаря на академичната общност и особено на акад. Юлиан Ревалски..

публикувано на 01.12.24 в 11:14