„Съвсем естествено е китайци и индийци да имат златни медали от олимпиада по физика и астрофизика, защото там живее 20% от световното население, но свръхестествено е, че малка България се нарежда до тях. Чисто статистически в България живее около 1/1000 от жителите на света, т.е. ние имаме удивително голям брой златни медали на глава от населението“ – казва с присъщата си прецизност известният преподавател по физика Теодосий Теодосиев. Той е сред малцината преподаватели, които сякаш са поели апостолската мисия да държат високо знамето на науката и образованието в България.

Българчетата и тази година показаха, че са на световно ниво в науката, като завоюваха общо осем медала от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (МОАА). Гимназистите ни представиха България в надпревара с над 300 участници от 50 държави в края на септември. Спечелвайки 2 златни, 2 сребърни, 4 бронзови медала и една грамота, те застанаха редом до участници от огромни по население държави, и с икономика, в пъти по-развита от българската. Ще допълним, че от 2011 година досега, българските състезатели са спечелили 35 медала от МОАА: 8 златни, 11 сребърни, 16 бронзови.

„Не мога да кажа, че съм много изненадан от нашето представяне, защото познавам нивото, което учениците ни имат и очаквах подобно представяне, дори предполагах, че златния медал ще е само един, но пък завоювахме два, това ме радва“ – казва Никола Каравасилев – един от най-младите ръководители на Националния отбор по астрономия. Ментори на успешния тим са още Захари Дончев от Институт по астрономия към БАН, Ева Божурова от Националната обсерватория „Николай Коперник“ Варна и Александър Куртенков от Институт по астрономия към БАН.

„Състезателите избрахме, както обикновено, от националния кръг на олимпиадата по астрономия през юни – първите пет човека от двете възрастови групи бяха включени в отбора, който ни представи на международно ниво. Не са много държавите, които са по-добри от нас. Определено тази година най-добре представилата се страна е Русия. САЩ и Канада също имат огромен прогрес, а традиционно най-добри са състезателите от Китай и Индия, но това са държави с многомилионно население. За мен най-важното е, че чрез участие в олимпиади, аз помагам на младите хора да срещнат свои съмишленици. Когато срещата им е на живо, тя е много ценна, защото това са бъдещи колеги в науката и това ускорява процеса на тяхното по-добро сътрудничество“.

Често олимпиадите са критикувани за това, че олимпийците рядко пъти стават успешни учени. Но при олимпиадата по астрономия се наблюдава именно обратното – казва Никола Каравасилев и допълва: „две трети от нашите успешни олимпийци след това се развиват и в науката.“

„Интересът към науката не винаги минава през участие в олимпиади. Те са добро място за изява, но те не трябва да стават самоцел. Интересът към науката минава първо през четенето на литература. Например аз съм прочел огромно количество книги на тема физика, астрономия, даже история на науката, защото тя също ми е изключително интересна. А, ако човек иска да решава и задачи, то той трябва да намери подходяща школа в града, където живее. За съжаление такива школи у нас на много места липсват, защото учители по физика почти не останаха. Много малко хора считат това като поприще за развитие, а често и мен са ме питали защо преподавам, като мога да си намеря по-доходоносна работа. Аз обаче съм оптимист и съвсем скоро това отношение коренно ще се промени.“

Преподавателят отчита, че в днешно време има отлив на интереса към природните науки. „Хората, не само в България, се ориентират към по-прагматични неща, но винаги има малък брой деца, които имат сериозен интерес към тези науки, полагат усърдие и постигат успех. Така, впрочем, бях и аз преди 20 години, когато за пръв път се записах за олимпиадата по астрономия“ – припомня си Никола Каравасилев:

„Аз съм учил в Националната природо-математическа гимназия с профил физика и когато завърших XII клас, установих, че олимпиадите на практика за мен приключиха. Целият този живот, при който се запознаваш с нови хора на олимпиади, срещите и общуването, изведнъж изчезват. Тогава с моят добър приятел Николай Качаров решихме да се захванем с подготовка на учениците по астрономия. Три години по-късно бях поканен да подготвям Националния отбор на България по астрономия. Така постепенно нещата се разраснаха и вече близо 10 години аз ръководя отбора по астрофизика на страната ни. Тук трябва да благодаря за опита, който ми предаде Ева Божурова, тя работи във Варненската обсерватория „Николай Коперник“ и дълги години води курс по астрономия. Тя е основател на българската национална олимпиада и примерът, който съм взел е основно от нея. Друг учител, от когото черпя идеи и знания е Теодосий Теодосиев, който е пример за това, как човек може да бъде отдаден на физиката и да обучава ученици.“