Измина близо година, откакто бе регистриран първият случай на Covid-19 в Китай, а експертите по целия свят още се лутат в мерките за ограничаване на разпространението на вируса. Когато в средата на март в България обявиха извънредното положение, голяма част от българите се съобразиха с мерките за безопасност. Пред непознатата заплаха, хората спазваха стриктно ограниченията и резултатите бяха повече от задоволителни. До средата на юни от близо 7 милионното население на страната ни, броят на заразените не надхвърляше 100 души, а смъртните случаи се брояха на пръстите на едната ръка.

През лятото, сякаш претръпнали със статистиката, хората не обръщаха внимание на лекарите, които призоваваха за спазване на мерките. И в началото на октомври, картината рязко се промени. Постепенно, с драстичното увеличаване на болните, гласовитите скептици оприличаващи болестта на обикновен сезонен грип, замлъкнаха.

На 17 ноември, за първи път от началото на епидемията, в България отчетохме най-черната статистика. Само за 24 часа 152-ма души загубиха битката с болестта, а 44% от изследваните проби за Sars-nCov2 са положителни. Това означава, че почти всеки втори е заразен. Според математика проф. Николай Витанов от БАН, консултант в Националния оперативен щаб, въпреки рязкото покачване на броя на болните и нуждаещите се от спешна медицинска грижа, очакваният пик на болестта ще дойде през декември.

„Виждате какво е положението, започнахме да регистрираме над 4000 случая на ден. Сега през ноември се залага тенденцията за следващите зимни месеци. В момента, ако не предприемем действия, декември ще е труден, а януари и февруари – също. Притеснителното е, че здравната ни система вече не може да обхваща увеличаващия се брой болни.“

На практика болниците изведнъж се оказаха препълнени и започнаха да не достигат легла за пациенти в критично състояние. След разкриването на допълнителни Covid - отделения, се усети и липсата на лекари, медицински сестри и санитари, които един по един се заразяват с вируса. В малките  градове лечебните заведения изпаднаха в критично състояние, а с това и пробойните в здравната система в България, започнаха да изпъкват на преден план.

„Има проблеми по отношение на специалистите, които трябва да се грижат за увеличаващия се брой пациенти. А здравната система е тази която силно влияе на състоянието на хората, които се нуждаят от лечение – обясни проф. Николай Витанов в интервю за БНР. – Каквито и мерки да се взимат има хора с леки симптоми, които не могат да си позволят да си платят сами изследванията, нито да отсъстват от работа. Те продължават да разпространяват болестта. Затова и при стриктно спазване на мерките броят на новите случаи ще се задържи на 800 положителни на ден.“

Заради недостига на места за лечение на Covid болни, министърът на здравеопазването Костадин Ангелов издаде заповед за откриване на Covid отделения във всяка болница. Това накара хронично болни пациенти, онкоболни и хора с транспантации да се почувстват заплашени и лишени от адекватни грижи.

В България, вече почти няма семейство, в което да не е регистриран случай на болен. От страх да не се заразят допълнително в лечебните заведения, мнозина българи започнаха да се лекуват сами, по съвети на прекарали болестта. За най-банални симптоми на настинка, някои прибягват и до антибиотици. Лекарите и фармацевтите предупредиха, че самолечението с тези средства крие големи рискове в дългосрочен план, защото създава предпоставки за неконтролируеми мултирезистентни щамове.

А още сме само в разгара на есенния сезон и освен Covid -19 тепърва започват да върлуват и другите грипни щамове, наред с баналните риновируси.