Планът за възстановяване и развитие, представен в края на миналия месец от вицепремиера Томислав Дончев, постави на дневен ред редица въпроси, свързани с развитието на различни аспекти от българската икономика през следващите години. В рамките на разнообразни дискусии, представители на различни неправителствени организации изложиха идеи във връзка с перспективите за развитие и направиха предложения как страната да се възползва максимално от средствата в общия бюджет на ЕС за справяне с кризата, на стойност 750 млрд. евро.
„За жалост проектопланът на правителството има нужда от съществена преработка, за да може да изпълни целите си – смята бизнесдамата Саша Безуханова. – Ние вече предложихме система от мерки, с които да посрещнем не само предизвикателствата от Covid- кризата, но и да осигурим трансформация на икономиката ни в посока на зелени, енергоефективни и ориентирани към живота между виртуалния и реалния свят политики.”
Според Безуханова, преходът от индустриална към нов тип икономика, базирана на автоматизация и знание, вече е в ход. Затова инвестициите не бива да бъдат единствено за изграждане на нови индустриални зони. Това обрича държавата да остане на най-ниското стъпало в процеса на производството, което все повече се дигитализира, а изкуственият интелект играе все по-голяма роля в него.
Трансформацията трябва да бъде към икономиката с по-голяма добавена стойност, което не е лесна задача – категоричен е Момчил Василев, изпълнителен директор на компания, част от глобална мрежа за подкрепа на стартиращи предприятия.
„Това е проблем не само за България, но и за цяла Европа. Този план е част от ресурсната база, с която работим, включваща нашия брутен вътрешен продукт, фондове от ЕС и т. н. В този смисъл няма как планът да бъде магическото лекарство, което да реши всички проблеми, пред които ще се изправим в близките години.”
Василев смята, че ролята на държавата в този процес трябва да се ограничи единствено до създаването на благоприятна среда за реализация на целите, които си поставя частният сектор. Ако ролята му бе по-активна, можеше голяма част от средствата, заделени за инфраструктура, да бъдат пренасочени по други перспективни направления. Такова би могло да бъде осигуряването на по-зелена и щадяща околната среда икономика.
„България има много неефективна икономика, що се отнася до ресурсите, които потребява – обобщава настоящото състояние Момчил Василев. – Така че, когато говорим за опазване на околната среда, трябва да разгледаме бизнес модели с по-голяма ефективност и добавена стойност. Това би ни осигурил закъснелият у нас преход към дигитализация и нов тип икономика. От друга страна, ние не можем да си позволим да бъдем „Заводът на Европа“, защото нямаме нито демографския потенциал да го сторим, нито така ще намерим решение на проблемите, свързани с благосъстоянието на хората и състоянието на околната среда в България.”
Ресурсът, който страната ни ще получи като част от плана за възстановяване и развитие, трябва да се насочи към крайни продукти, подходящи за износ, носещи белезите на интелектуална собственост в икономиката. В тази насока българските компании могат да наблегнат на разработката на продукти, които ще подпомогнат решаването на сериозния проблем, свързан с използването на един продукт максимално дълго време. Според основателя на Европейската мрежа за политически инкубатори Теодор Калпакчиев възможно решение са иновативни продукти от биоразградима пластмаса.
Що се отнася до средствата, които България ще получи за политики в областта на климата и енергетиката, те са златен шанс за развитието на българската икономика и общество. В крайна сметка, това трябва да доведе до ускорена модернизация, справедлив преход и възможност гражданите да се откъснат от редица енергийни монополи – смята Георги Стефанов, главен експерт в природозащитна организация.
Снимки: nextgeneration.bg, endeavor.bg, БГНЕСВ Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на журналистката Милена Димитрова. Разказът за десетте личности от различни националности и епохи съживява..
Във вторник , 19 ноември, в ранните сутрешни часове на места в низините, котловините и около водните басейни ще се образува краткотрайна мъгла. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, в София – около минус 2°. През деня ще преобладава..
Близо 300 000 българи от страната и чужбина са участвали във втория Ден на четенето, който се състоя на 15 ноември, предаде БТА, позовавайки се на инициаторите. Празникът е бил отбелязан в 1078 училища, 238 библиотеки и читалища, 438 детски..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст..
Днес се навършва една година от отвличането от хутите в Червено море на двама български моряци като част от екипажа на кораба Galaxy Leader. По този..