Планът за възстановяване и развитие, представен в края на миналия месец от вицепремиера Томислав Дончев, постави на дневен ред редица въпроси, свързани с развитието на различни аспекти от българската икономика през следващите години. В рамките на разнообразни дискусии, представители на различни неправителствени организации изложиха идеи във връзка с перспективите за развитие и направиха предложения как страната да се възползва максимално от средствата в общия бюджет на ЕС за справяне с кризата, на стойност 750 млрд. евро.
„За жалост проектопланът на правителството има нужда от съществена преработка, за да може да изпълни целите си – смята бизнесдамата Саша Безуханова. – Ние вече предложихме система от мерки, с които да посрещнем не само предизвикателствата от Covid- кризата, но и да осигурим трансформация на икономиката ни в посока на зелени, енергоефективни и ориентирани към живота между виртуалния и реалния свят политики.”
Според Безуханова, преходът от индустриална към нов тип икономика, базирана на автоматизация и знание, вече е в ход. Затова инвестициите не бива да бъдат единствено за изграждане на нови индустриални зони. Това обрича държавата да остане на най-ниското стъпало в процеса на производството, което все повече се дигитализира, а изкуственият интелект играе все по-голяма роля в него.
Трансформацията трябва да бъде към икономиката с по-голяма добавена стойност, което не е лесна задача – категоричен е Момчил Василев, изпълнителен директор на компания, част от глобална мрежа за подкрепа на стартиращи предприятия.
„Това е проблем не само за България, но и за цяла Европа. Този план е част от ресурсната база, с която работим, включваща нашия брутен вътрешен продукт, фондове от ЕС и т. н. В този смисъл няма как планът да бъде магическото лекарство, което да реши всички проблеми, пред които ще се изправим в близките години.”
Василев смята, че ролята на държавата в този процес трябва да се ограничи единствено до създаването на благоприятна среда за реализация на целите, които си поставя частният сектор. Ако ролята му бе по-активна, можеше голяма част от средствата, заделени за инфраструктура, да бъдат пренасочени по други перспективни направления. Такова би могло да бъде осигуряването на по-зелена и щадяща околната среда икономика.
„България има много неефективна икономика, що се отнася до ресурсите, които потребява – обобщава настоящото състояние Момчил Василев. – Така че, когато говорим за опазване на околната среда, трябва да разгледаме бизнес модели с по-голяма ефективност и добавена стойност. Това би ни осигурил закъснелият у нас преход към дигитализация и нов тип икономика. От друга страна, ние не можем да си позволим да бъдем „Заводът на Европа“, защото нямаме нито демографския потенциал да го сторим, нито така ще намерим решение на проблемите, свързани с благосъстоянието на хората и състоянието на околната среда в България.”
Ресурсът, който страната ни ще получи като част от плана за възстановяване и развитие, трябва да се насочи към крайни продукти, подходящи за износ, носещи белезите на интелектуална собственост в икономиката. В тази насока българските компании могат да наблегнат на разработката на продукти, които ще подпомогнат решаването на сериозния проблем, свързан с използването на един продукт максимално дълго време. Според основателя на Европейската мрежа за политически инкубатори Теодор Калпакчиев възможно решение са иновативни продукти от биоразградима пластмаса.
Що се отнася до средствата, които България ще получи за политики в областта на климата и енергетиката, те са златен шанс за развитието на българската икономика и общество. В крайна сметка, това трябва да доведе до ускорена модернизация, справедлив преход и възможност гражданите да се откъснат от редица енергийни монополи – смята Георги Стефанов, главен експерт в природозащитна организация.
Снимки: nextgeneration.bg, endeavor.bg, БГНЕСНа днешното заседание на Министерския съвет са одобрени средства в подкрепа на пострадалите от наводненията, съобщи на брифинг министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов. "По 3000 лв. ще се дават като допълнителна подкрепа за..
Българската интелигенция, която в голямата си част е демократично настроена, трябва да бъде популярна сред украинските българи. Същевременно цялата украинска култура и украинска интелигенция трябва да могат да достигнат до нас. Такова мнение..
Отиващата към края си 2025 година не остана изключение от черната статистика по отношение на природните бедствия на територията на България. Суша, пожари, а след това последваха и наводненията. И макар след всяко подобно бедствие да се говори за мерки,..
На 15 октомври в Регионална библиотека "Дора Габе" на град Добрич ще бъде открита Юбилейна филателна изложба "Добрич Филекс 2025". Експозицията ще може..
От 13 октомври до 28 ноември Българският червен кръст ще раздава продукти, закупени от Агенцията за социално подпомагане, на уязвими граждани,..
Засилен интерес се отчита към новия сайт на Bulgaria Wants You само месец след началото му, съобщиха от организацията. Регистрирани са над 10 000 нови..