Пандемията от Covid-19 и наложените противоепидемични мерки, които вече година са част от ежедневието ни, повлияха изключително негативно върху редица сектори. Съживяването на някои от браншовете през лятото бе за твърде кратко и почти не бе усетено от заетите в сферата на развлеченията, като баровете и нощните клубове, които проработиха едва за 4 месеца. Част от ресторантите, успяха да се преориентират изцяло към доставките на храна за вкъщи, но и за тях загубите са чувствителни. Въпреки намаляването на броя на заболелите, все още не е ясно кога заведенията ще проработят, макар и с намален капацитет. Това принуди Сдружението на заведенията в България да свика национален протест на 27 януари, с надеждата, че исканията им ще бъдат чути от управляващите.

По думите на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев:

„Много от бизнесите вече са отвъд ръба и закъснялата подкрепа спомага за това. Парите, които все още не са получени са похарчени предварително – посочи той в интервю за БНР. –Очакването на средствата от кредиторите само отлага обявяването на фалит, така че ситуацията никак не е розова.Може би трябва да се помисли за частично отваряне, защото дългото неработене, даже и при справедливо компенсиране, уврежда икономиката, бизнеса и хората.“

Каква е ситуацията с компенсациите?

По данни на Министерството на труда и социалната политика, 40 000 души в момента са в неплатен отпуск и са кандидатствали за помощта от 24 лева на ден. Изплащането на тези пари обаче се бави, заради тромавите бюрократични процедури. Според Васил Велев остават и суми, които държавата дължи на търговците, засегнати още от първата вълна на локдауна през март и април:

„Постоянното отлагане на компенсирането на тези компании, накрая ще доведе до това, че няма да има кой да бъде компенсиран. Това, че се пазят работните места по мярката 60/40, не е от особено значение, защото те ще изчезнат със затварянето на предприятията. Същото важи и за новите мерки, засягащи подкрепата за бизнесите, чиито обекти са затворени с връщане на част от оборота.“

Действително рискът от скок на безработицата не е никак малък. Реалните ѝ мащаби все още са в сферата на догадките.

„Годината стартира доста негативно – посочи пред БНР Георги Първанов, член на Българската асоциация за наемане на хора. – През първата седмица на януари, добавихме 15 000 нови безработни. Общо загубата на работни места от началото на пандемията досега, е около 150 000. Според мен, реално са около 200 000, тъй като има много хора в неплатен отпуск, които не са регистрирани като безработни.Държавата отчита регистрираните безработни – около 7%. Ако обаче се вземе безработицата преди пандемията и към нея се добавят тези 200 000 нови, цифрата става доста по-голяма. Много се надявам ресторантите и моловете да отворят още през февруари.“

Въпреки това, според Първанов, ще мине време преди хората да започнат спокойно да ги посещават отново. От друга страна е изключително важно  държавата да обърне внимание и на младите хора. Липсата на реални социални контакти навън, както и невъзможността да спортуват, ги прави все по-отчаяни. Ръстът на безработицата сред тях също е осезаем, но той няма да остане задълго, тъй като те са склонни да се преквалифицират или да търсят нови възможности за развитие в чужбина. Именно изтичането на този потенциал навън, трябва да бъде предотвратено, смята Първанов.

Редактор: Йоан Колев