Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Много тютюнопроизводители в България се ориентират към „цветето на рая“

Снимка: БГНЕС

Все повече производители изоставят лехите с тютюн, за да се насочат към много по-печеливш поминък – отглеждането на шафран. Още повече, че цената на луксозната подправка расте, тъй като не само въздига вкуса на чайове, сладкиши и напитки, но и се използва в препарати за лечението на коронавирус.

Първите луковици на шафранов минзухар у нас внася Хасан Тахиров, който решава да захвърли емигрантския живот в Швеция и да се завърне в родината.



Закупените в Турция 70 луковици той раздава в кърджалийските села, а сам засажда някои в двора на къщата си в Родопите. Днес поминъкът е много разпространен и само хората, обединени в професионален съюз, се грижат за над 10 хил. дка с шафран.

В нашата асоциация членуват над 8 хил. производители, но извън нея има може би още няколко хиляди – казва пред Радио Благоевград Хасан Тахиров, председател на Българската национална асоциация на производителите на шафран. – Културата е разпространена в района на Кърджали, Хасково, Благоевград, в Банско също много хора отглеждат шафран. Все повече тютюнопроизводители се преориентират, виждайки, че приходът от подправката е много по-голям. Просто когато някой в селото започне да се занимава с шафран, и другите се захващат с този бизнес. През т.г. се очаква цената на културата да се повиши с 20-30%. Един грам вероятно ще се търгува между 13 и 15 лв. и съответно 1 кг – за 13-15 хил. лв.



Отглеждането на шафран има много предимства, твърди производителят. Едно от тях е възвръщаемостта на инвестициите: „Инвестираш през септември, а през ноември получаваш инвестициите плюс печалбата. И това продължава седем-осем години“, твърди Хасан Тахиров. Достатъчно е само да окопаваш и да обираш растението, защото на следващия ден нивата отново е нацъфтяла.

Според производители поминъкът с шафран може да изхранва цяло семейство. Парите от един декар с културата се равняват на приходите от 300 дка пшеница или 70 дка лозе, твърди Хасан Тахиров. Така фамилия, която отглежда 4-5 дка тютюн и изкарва по 9-10 хил. лв., може да припечели същите пари от 1 дка шафран.



В момента търсенето на билката е много голямо, цените му растат и българите, които са сред най-големите производители, могат да се възползват от благоприятните условия на световния пазар.

„Даже напредваме още и вече сме между третото и четвъртото място – добавя Хасан Тахиров. – По качество обаче сме в първите редици, защото имаме незамърсена природа, чист въздух и плодородна земя с много биологични вещества. Шафранът се развива идеално във всякакви почви и няма значение надморското равнище. Но като че ли планинските райони за него са най-добрите.“



Много млади и образовани хора от големите градове все по-често се връщат в наследствените си имоти на село, за да се посветят на „цветето на рая“, както наричат шафрана. Може пък и да успеят някой недалечен ден да върнат към живот селата, които замират с последното дихание на малцината останали в тях.

Автор: Диана Цанкова /по интервю на Биляна Славчева, БНР-Благоевград/
Снимки: БГНЕС, личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български вина и биохрани бяха представени в Сеул

Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..

публикувано на 26.11.24 в 15:50

Две комисии към ВСС: Борислав Сарафов има качества да бъде избран за главен прокурор

Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..

публикувано на 26.11.24 в 12:58

Произведения на Георги Господинов и Иван Кръстев влязоха в немски списък на 100 най-значими книги

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..

публикувано на 26.11.24 в 12:52