За разлика от другите европейски държави, където българите извиха дълги опашки пред изборните секции, за да гласуват, сънародниците ни в Чехия не успяха масово да подадат своя глас. Голямата и видима причина са строгите мерки в държавата срещу разпространението на заразата. В Чехия изборни секции е имало на съвсем малко места, за това свидетелства разказът на наша сънародничка Ирена Ангелова, която е успяла да гласува в Прага. „Много българи имаха желание да се оформят секции в Чехия, като най-много те бяха в градовете Пилзен, Бърно и Млада Болеслав, само в последния има над 1000 българи“ – казва сънародничката ни, която от 13 години живее в Чехия:
„Чувстваме се разочаровани. Сутринта проследих колко човека са гласували в Чехия и от тук има общо само 1118 подадени гласа. Ако бяха пуснали повече секции в страната, най-малко два пъти повече щяхме да бъдем активните гласоподаватели. От много части на Чехия, където живеят много българи, не беше подаден нито един глас. Струва ми се, че по данните на ЦИК, единствено в три държави Чехия, Хърватия и Херцеговина май, се е гласувало само в посолствата. Аз предполагам, че е заради чешката политика, защото заразените тук са много голям процент сега и има строги ограничения. Вчера специално нашата група от гласуващи отиде около 10 часа в посолството в Прага. Чакахме около час и половина на опашката. От снимки по-късно видях, че хората са чакали близо четири часа, за да дадат своя глас.“
„Имало е хора, които даже са се отказали, защото са се притеснили да не се заразят на опашката. Сутринта не беше така, но в по-късните часове е имало голямо струпване на хора. Реално много българи от отдалечените краища изобщо не са имали възможност да стигнат до урните. Тук е забранено да пътуваме на повече от 50 км. Аз успях да организирам две групи, за да бъдат извозени хората до Прага. Разочарована съм и сега, защото въпреки всичко българите в страната гласуваха за управляващата партия, а идеята ни беше те да не бъдат изобщо, за да има промяна. Забелязах, че и в Чехия повечето са гласували за партията, която се нареди на второ място след управляващите /„Има такъв народ“-бел.ред.“/. Но сега хората тук смятат, че ще се отиде на нови избори. Е, всичко зависи от това дали спечелилите партии ще са склонни да направят коалиция с управляващите.“
Деница Секуличка живее в Братислава, Словакия от дете, но следи какво се случва в родината и мисли за обратно завръщане в България:
„Отидохме сутринта да гласуваме и ми направи впечатление, че имаше страшно много млади хора, въпреки условията. Защото в Словакия мерките са много затегнати заради пандемията. От посолството ни изпратиха специални декларации, които ако ни спрат на улицата можем да покажем, за да ни пуснат полицаите да гласуваме. Тук е пълен локдаун, не можем да излизаме от домовете си. В Братислава има една-единствена секция, където е посолството на България.“
„На опашката настроението беше добро, хората се радваха, защото не се бяхме виждали отдавна. Нашата общност е доста малка в Словакия, познаваме се, но видях и нови лица, появили се да гласуват. И аз гласувах за промяна. Ние като цяло сме недоволна нация, но истина е, че България изобщо не е в добро положение. Ние в чужбина виждаме голямата разлика. Тук законите се спазват и хората имат спокоен живот. В България свободата и забавлението са все неща с приоритет, но сега българите се надяват на простички неща – повече спокойствие, малко по-уреден живот, икономически по-стабилно положение. Знаем, че всеки, който дойде на власт взима лъвски пай за себе си, но въпросът е освен за себе си, да дадеш и на хората, за да ги има.“
С фолклорен концерт и тържествена церемония, днес от 17:00 часа във филиала на Русенския университет "Ангел Кънчев" в молдовския град Тараклия, Българското национално радио ще награди победителите в конкурса за есе, организиран от медията ни за..
Почивните дни бяха особено вълнуващи и за възпитаниците на българските неделни училища в Кипър. Пъстри и цветни бяха тържествата при откриването на новата учебна година в три от училищата ни там. Първият училищен звънец удари на 13 септември в..
В квартал Скарбек в Брюксел, на една от най-оживените улици се е приютило шивашкото ателие на семейство Педрие и Мюмюн Местан. Те са от Кърджали, но повече от 35 години живеят в чужбина. През лятото на 1989 година , по време на т. нар. "голяма..
Идвам в България да се зареждам с нови чувства – това сподели с нас Десислава Цветкова, която прекарва 14 години в столиците на Обединена Европа,..
20 номинации от 11 държави – това е броят на претендентките за отличието "Българка на годината"-2024, на името на "Св. Злата Мъгленска" , което..