Изкуството не познава граници и езикови бариери, то сближава хората. Когато един автор има вроден талант, той не остава скрит за публиката, без значение в коя държава е избрал да живее. Така, разчитайки само на таланта си и упорития труд, художникът Радослав Кирилов се установява в Испания. Равносметката му за прекараните 11 години там е много изложби в авторитетни галерии и музеи, десетки завършени картини и трупане на опит в редица стилове и техники, сред които и щампата.
„Имам развитие тук и съм доволен като цяло от живота. Създадох си име, хората ме познават, оцениха творбите ми и ми дадоха шанс. Сега имам и много приятели“ – казва за себе си Радослав.
Към живот в чужбина го тласнало не толкова желанието да емигрира, колкото нещастие в семейството. Казва, че тогава е направил съдбовния си избор дали да продължи като художник напред, или да потъне в отчаяние. „Направих изложба в моя град Перник и така събрах малко пари, за да замина за Испания. Помогнаха ми приятели да се установя и да започна там“ – казва българинът.
„Следващото, което искам да постигна, е да отида в Арк Мадрид, защото това е най-голямата галерия за съвременно изкуство. То е като изложение. Най-големите артисти в световен мащаб се стремят да бъдат показани. Искам и аз да покажа там, че ме има. Мои произведения са участвали в едни от най-престижните и важни изложения, но в Арк Мадрид са вече наистина големите имена. Иначе аз съм излагал в галерии на изкуството и също и в музеи в Барселона и Мадрид. Също в музея „Гоя“. За да направиш изложба в Испания ти трябва да кандидатстваш по проект и се конкурираш с други художници. Ако имаш късмет и те харесат, тогава за известен период от време ти се дава определено място и можеш да излагаш там“, обяснява пътя и мечтите си като творец Радослав Кирилов пред Радио България.
„Много е трудно един чужденец художник да пробие в Испания. Тук повечето испански художници си имат привилегии, дори се плаща на критиците, за да пишат похвали за тях. Като видят заплаха от някой чужденец, започват да го пренебрегват“ – допълва Радослав. Въпреки това, той подписва картините си не с псевдоним, а с името си. На много от платната си рисува портрет на човек, но с образ на някакво животно. Има и своя любима картина, нарекъл я е „Бодигард“, но вместо човек, на картината има… гъска:
„Аз виждам животните като хора, така ги рисувам, отглеждам у дома животни. Дори да звучи малко налудничаво, за мен те са същества с разум, мисъл, чувства. Затова, когато избират моя картина с някое животно, всички хора казват, че виждат тип човек на нея. И не само животни правя, но и скулптури, гледам да очовеча нечовешкото.“
Радослав не скрива, че за да се издържа в чужбина трябва да комбинира работата по картините си с други дейности. Самият той създава керамични фигури и прави интериорен дизайн и декорации на къщи и апартаменти.
„По принцип е много трудно да се издържаш само с изкуство – това е трудно и за испанците, камо ли пък за българите тук. Аз не се оплаквам, но съм имал периоди, когато ми е било много тежко. Не можеш да станеш с труда си богат в чужбина, но поне можеш да живееш достойно, а това иска човекът – достоен живот“, категоричен е Радослав Кирилов.
Снимки: личен архив, cesbor.blogspot.com
На централно място в Музея на индустрията в Чикаго е поставено коледно дърво с българска украса. За пета поредна година сънародници от Ветровития град изработиха пищната украса на българската елха с над 30 хиляди цветни лампички и стотици орнаменти...
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на..
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната ни пред света, започна един нетрадиционен обществен форум, който демонстрира постиженията на една..
"Българите украсяваме света", казва ни Емилия Юкер, която от десетилетия живее в Германия. Пъстротата на културните ни традиции, литературата, фолклора е..