В последния работен ден от миналата седмица, правителството в оставка внесе в народното събрание Проект на плана за възстановяване на България. Темата стана повод за безкрайни полемики сред новоизбраните депутати, като някои от политическите сили обвиниха мнозинството, че няма конкретни и изпълними цели, които биха могли да възстановят икономиката на България. От своя страна, национално представителните организации на работодателите, работниците и служителите в България поискаха да се потвърди общественият консенсус по Националния план за възстановяване и устойчивост на България (2021−2027 г.). Затова те очакват тази седмица да се срещнат с лидерите на всички парламентарно представени партии. Темата е надпартийна и се отнася до цялото общество − се казва в обръщението на бизнеса и синдикалните организации към политическите сили. Те подчертават, че страната ни трябва да приеме своя план до края на април 2021-а. В противен случай има реален риск да се пропусне срокът за внасяне и разглеждане на плана, а това ще забави много получаването на европейските антикризисни средства, в помощ на бизнеса и домакинствата.

Към първото тримесечие на 2021 г. републиканският бюджет отчита дефицит над 650 млн. лв., което не се е случвало от 2014-а насам. „Това поставя под въпрос възможността бюджетът да продължи да финансира мерки за подкрепа на икономиката, заетостта и доходите“ − казват още синдикати, работодатели и бизнес, в обръщението си до народните представители.

„Над 50 процента от бизнеса в страната ни очаква връщане на икономиката на нивата от 2019 г. едва през 2022 г. Затова е дошъл моментът да попитаме, ще продължи ли да го има бизнесът в България. Хубавата новина е, че все пак Планът (НПВУ) е депозиран, и че позволява да бъде моделиран и редактиран в бъдеще“ – посочи Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България.


Бизнесът и синдикатите вече са формулирали своите предложения и настояват те да бъдат вписани до 30 април. В тях е залегнало развитие на фондовете – за технологична модернизация, за „зелен преход“ и дигитализация, за които настояват да се предвидят допълнителни над 1 млрд. лева.

„Има накъде България да иска да разшири своята подкрепа“, смятат от Конфедерацията на независимите синдикати в България. Президентът ѝ Пламен Димитров се позова на анализ на МВФ, според който размерът на всички мерки в България възлиза на 8 млрд. лв., за периода от март 2020 до сега, което е близо 7% от БВП за 2019 г.

Бизнесът настоява и за удължаване на антикризисните мерки до края на настоящата година и да се намерят още 1 ½ млрд. лева, чрез заемни средства, с които да се отвори допълнителен ресурс за икономиката. Упрекът на неправителствения сектор е, че до момента държавата е разчитала само на грантовете, а средствата за заеми, в размер на 4 ½ млрд. евро, на които има право страната ни, дори стоят недокоснати.

„Това значи, че България дори не предвижда да усвоява заеми – обясни Пламен Димитров, президент на КНСБ. – А ние настояваме да вземем от тези нисколихвени и дългосрочни 30 годишни заеми и с тях да преструктурираме вътрешните програми. Те могат да бъдат заем на държавата, но предоставени като грант за бенефициента – фирмата, човека, домакинството. Важно е, че допълнителните средства за иновативни решения, сред които създаване на базова инфраструктура за пренос на газ, различни от метан, насочени към въглищните региони, са изключително полезни. Това ще даде възможност за нови индустриални решения, които ще подпомогнат преструктурирането на тези проблемни региони.“

„Синдикати, работодатели, представители на бизнеса са хората, които най-добре знаят какво се случва в тази държава“, категоричен е  председателят на другия голям синдикат КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. 

Той насочи вниманието към подписаното с правителството, макар и в края на неговия мандат, Национално тристранно споразумение, което посочва водещите теми, които стоят на дневен ред в държавата:

„То е написано с лично участие на ръководителите на най-големите организации и съдържа въпроси от областта на развитие на енергетиката, социалната политика, демографските проблеми и образованието, ограничаване на сивия сектор и ред други важни неща, които са непреходни. Сега не е ясно как ще изглежда бъдещото управление на държавата, но проблемите в посочените сектори остават, без значение кой я управлява. Затова трябва съдържанието на подписаното споразумение да стои на дневен ред, защото няма политическа партия, която да не се съгласи, че това са важните приоритети, на които трябва да се търси решение.“

Снимки: архив, БГНЕС