В историята на християнството примерите за силата на вярата не веднъж са учудвали скептиците. Подлагани на гонения, мъчения, заплашвани със смърт, християните винаги са намирали упование в Бога, за да понесат стоически изпитанията на вярата си.
Над две хилядолетия по-късно, всичко това ни се струва някак непостижимо в сегашните условия на съществуване. И ето, че на прага на 2020 година човечеството бе поставено пред едно от най-големите изпитания в съвременната си история – пандемията от Covid-19. Мнозина загубиха надежда и се отдадоха на страха, други - потърсиха убежище в Божия храм и не се отрекоха от вярата си :
"В дните на изпитания, сила ми даде упованието в Бога – прави равносметката си Димитрина Граховска, на излизане от столичния храм "Въздвижение на Светия Кръст Господен".– Тогава се омъжих, фокусът ми се измести към семейството и Църквата, а не към външните събития."
Тези, които негласно винаги са били против Църквата намериха в пандемията основание да проявяват своята агресията срещу нея. Колебаещите се се разделиха на два лагера – истински повярвали в Бог и хулещи Църквата и Светото Причастие. За вярващите обаче, приемането на Светата евхаристия означава да бъдат заедно с Бога и да общуват с Него. Затова и не се поколебаха да приемат Светите Тайнства:
"За пръв път, в този предпразничен период имах възможност да посещавам храма, да се причастявам и получих тласък в духовното си развитие – признава Първолета Петкова, която редовно приема Светото Причастие.
Наистина тези неща, които стават в света не са случайни и призовавам вярващите да се подготвят за изпитанията чрез духовната сила на Светите тайнства на покаянието и причастието."
Въпреки апокалиптичните картини с хиляди заразени, които чертаеха противниците на Църквата, след Великденските празници през 2020 г. нямаше пик на заразени, а богослуженията преминаха спокойно. Тази година епидемичната ситуация в страната е далеч по-сложна, спрямо миналия Великден, но храмовете отново ще останат отворени, като ще се спазват предписанията на здравните власти, които препоръчват на миряните да избягват струпванията, да не целуват иконите и да носят предпазни маски:
"Благодарна съм, че храмовете останаха отворени, през цялата тази година и всички вярващи имахме възможността да се изповядваме и причастяваме – отбелязва Светлана Живкова, която редовно посещава неделната служба и се причастява.
Това лично мен ме държеше през цялата година на изпитания. Благодарение на вярата, приех, че всичко е по Божието допущение и резултат от нашия слаб духовен живот. Ако повече православни българи пристъпят към причастието със смирена молитва и покаяние, съм убедена и вярвам безпрекословно, че Господ ще се смили над нас и ще ни дари с безкрайно много радостни дни и години занапред!"
Снимки: архив
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като мъченик. Празникът е известен у нас като Трифоновден. Св. Трифон се ражда около 225 г. в..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в египетския град Канопа и се прочул като знаменит лекар в град Александрия. Лекувал с огромен успех..
На 4 февруари с ритуал по полагане на цветя в Благоевград ще бъдат отбелязани 153 години от рождението на българския революционер Гоце Делчев...
Преди близо 40 години, Българските православни църковни общини (БПЦО) в Западна и Средна Европа били обособени в няколко града – Будапеща, Мюнхен,..
На 5 февруари Православната църква чества света мъченица Агатия (Добра) и мъченик Еладий. При римския император Деций Траян (249–251) имало..