Първото преброяване на добитъка след Освобождението се провежда през 1887 година, като за три години броенето животните, сред които са и овцете, е направено 4 пъти. Данните показват, че през 1910 година, в страната ни се отглеждат над 8 600 000 овце, което прави 2000 овце на 1000 жители. По това време България държи първо място сред европейските държави като брой на овцете по отношение на населението. Пик в овцевъдството у нас има през 80-те години на ХХ век, когато в България се отглеждат над 10 милиона овце.
Оттогава броят на тези животни у нас е намалял 10 пъти и в момента са малко над милион. По думите на съпредседателя на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев, проблемите в този сектор от животновъдството са много, а деградацията по отношение броя гледани животни се дължи на липсата на адекватна държавна политика спрямо сектора овцевъдство и козевъдство. „Министерство на земеделието би следвало да постави ясни цели – и на себе си, и на стопаните. Заетите в този бранш трябва да бъдат уведомени какво ще се изисква от тях оттук нататък и как ще се развива той“ – категоричен е Караколев в интервю за програма „Христо Ботев“ на БНР.
За да се превърне този отрасъл в доходоносен и интересен за така необходимата работна ръка, са необходими големи промени:
„Над 80% от фермите, в които се отглеждат овце и кози, са в изключително незадоволително състояние, по отношение на механизацията – обяснява Караколев. – Въпреки изтеглите два програмни периода и един предприсъединителен, въпреки милиардите, налети в селското стопанство, в сектор овцевъдство и козевъдство трудът е крайно непривлекателен и примитивен дори. Хората, които сега отглеждат овце и кози, го правят по-скоро от любов, отколкото като сериозен бизнес.“
Съществена спънка пред всеки, решил да се заеме с нелеката задача да отглежда дребен рогат добитък е и схемата, по която се субсидират животновъдите.
„Когато започнем да говорим за субсидиите, всички знаем, че те никога и никъде не са достатъчни. Необходимо е да се спре подпомагането на стопанствата на база хектари – категоричен е Симеон Караколев и обяснява: – То води до окрупняване на производството, от което губят малките и средните ферми във всеки един отрасъл. Трябва да се премине на друг тип подпомагане на база стопанство, както го правят в останалите страни членки на ЕС.“
Не липсват и други проблеми, свързани с твърде усложнената процедура за кандидатстване на фермерите по европейски програми, която ги кара по-често да се отказват от подобно подпомагане. Караколев е убеден, че държавата трябва да се стреми да стимулира заетостта в животновъдството. В този смисъл голяма крачка напред е постигнатата малка победа за сектора – узаконяването на над 7000 ферми, които не са били регистрирани като животновъдни обекти, заради бюрократични спънки.
По интервю на Нина Цанева – програма „Христо Ботев“
Съставил: Йоан Колев
Снимки: БГНЕС и noka.bgНай-разпространените в България имена през 2024 година са били Георги (140 818) и Мария (100 651). След тях се нареждат Иван и Иванка, а после - Димитър и Елена, показват данните на НСИ. При новородените през изминалата година най-популярно за..
В първия ни брой за 2025 г. слушайте: Новогодишно наричане от Бесарабия – за обичая „Поле-поле“ разказва етнографът Галина Манолова; За предизвикателството да издаваш български вестник зад граница и посланията, които той отправя –..
През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите ни отново доказаха, че умеят да вдъхновяват и да предизвикват национална гордост. Затова спортът..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с..
Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари. По този повод в Арменската църква в София ще се отслужи предпразнична служба за Бъдни вечер. Ще се извърши..
Розовото фламинго се смяташе за екзотичен вид за България, но от няколко години цели колонии избират езерата около Бургас за свое пребиваване. В..