Населението на България в момента е приблизително около шест и половина милиона души. Процесите на обезлюдяване на страната се задълбочават и мрачната прогноза на изследователи сочи, че до 2040 г. населението ни ще се стопи с около ¼. Очаква се след 20 години на българска територия да живеят не повече от 5 млн. и 400 хил. души. Тенденцията е отчетена от специалисти, които изнесоха данни от свое проучване на демографските проблеми на България и регионалните демографски диспропорции. Обект на анализа са данните, налични преди началото на световната Ковид-пандемия през 2020 г.
По думите му, около 200 хил. българи са се върнали у нас по време на пандемията, въпросът е дали има какво да ги задържи тук и след като тя приключи.
„Преди пандемията страната ни беше на първо място по смъртност, не в ЕС, а в цяла Европа, и на едно от първите места в света. Това е срамен, тъжен и притеснителен факт – посочва анализаторът. – Няма административна единици в ЕС, на областно ниво, където смъртността да надхвърля 20 промила, там дори няма 15 промила смъртност (брой смъртни случаи на 1000 души население). Така ние драстично, в негативен план, изпреварваме развития свят. Тук има общини, в които смъртността дори надхвърля 50 промила. Фактите показват, че в Северозападна България, в община Георги Дамяново –смъртността е 40 промила, Макреш 39 промила, Хайредин и близките общини са със сходни показатели. Такива показатели има само след тежки военни конфликти в Азия и Африка, или когато населението е било поразено от пандемии като СПИН и малария. Причините за свръх високата смъртност у нас е в пълния срив на здравните грижи по места, в липсата на младо и активно население, което да помогне за икономическия напредък, както и задълбочаваща се бедност, която не позволява превенцията на лечими заболявания.“
Дори на областно и общинско ниво никъде в страната няма територия, която да е с положителен естествен прираст на населението, а хората над 65 години да са по-малко от 20% от населението, посочват анализаторите.
„Тревожна тенденция е не толкова намаляването на гъстотата на населението, защото в Европа има други държави, които са с доста по-ниска гъстота, а фактът, че за 20 години градското население тук ще достигне 79%“ − допълва доц. Надежда Илиева от БАН.
„Изчезването на селища и намаляването на населението водят до появата на т.нар. демографски пустини – територии, където гъстотата на населението е под 10 души на кв. км. А през 2040 г. те ще са 69% от територията на България. До 2016г. това са били 23% от територията. Сред тези демографски пустини много ясно се открояват „островите“ с по-висока гъстота на населението – София, Пловдив, Перник, Пазарджик, Плевен, Черноморското крайбрежие и по поречието на р. Места. Тревожна тенденция е, че расте броят на населените места без трудоспособно население и до 2040-а това ще са около 40% от селата. Практически те са обречени да загинат. През следващите години ще има надпревара за привличане на население“ − прогнозира тя.
Учените търсят и първопричините за отчетените негативни тенденции. Откриват я в модела на българското общество, което вместо да надгражда постигнатото, е склонно да започва всичко от начало. Това се наблюдава повече от век − в годините след Освобождението (1878 г.) и до днес. „Развитите държави имат последователно движение напред и надграждане, независимо каква е политическата сила и какъв е курсът, който се води в момента. Нашата страна непрекъснато започва реформите отначало и това е огромен проблем, който се отразява върху всяка сфера на живота. Изходът ни е в правилната държавна политика и адекватните мерки за справяне с демографската криза“ – обобщава доц. Георги Бърдаров. Не е за подценяване и фактът, че страната ни е в 10% на държавите с най-благоприятни условия за живот в целия свят. Измененията на климата и пренаселването на планетата ще прави нашата територия все по-привлекателно място за живеене. „Тази демографска пустиня, която очертахме, няма да остане ненаселена. Оттук нататък има два пътя – или ние ще населим тази територия, или тя ще бъде населена от други хора. Оптимисти сме, че тя ще бъде населена от българите“ − посочва доц. Надежда Илиева.
Приключи плановият годишен ремонт на шести енергоблок на единствената българска АЕЦ - "Козлодуй". След проверка от ядрения ни регулатор в 10:07 ч. блокът е включен в електроенергийната система на страната. Освен извършения ремонт с цел повишаване на..
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е изпратил писмо до "Продължаваме промяната"-"Демократична България" с предложение за излизане от политическата криза. Информацията е потвърдена от източници на БНР, информира Мария Филева. Борисов е предложил лидерът на..
Патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" отбелязва своя храмов празник днес. Светата обител, символ на българската столица, е храм-паметник, построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
В понеделник ще бъде предимно слънчево, следобед ще има разкъсана висока облачност. Очаква ни почти тихо време. Минималните температури ще бъдат предимно..