Студен душ заля българските домакинства в началото на юли, след като Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обяви нови, по-високи, цени на основни комунални услуги. Парното и топлата вода поскъпват между 4 и 23 процента за различните топлофикации, за София скокът е с 20 на сто. Повишението на цените на тока за бита е средно с 4,4 %.
Ръстът беше обяснен с факта, че цените на топлоенергията зависят от тези на природния газ, който от началото на годината е поскъпнал със 70 на сто на европейските борси, на петрола, който е скочил с 50 процента на световните пазари и на въглеродните емисии, чиито цени също са се увеличили съществено. И макар обявеното увеличение на цените на тока и парното в България да е съществено, анализатори отчитат, че то далеч не отразява всички нужни разходи. „В решението на КЕВР ясно е написано, че за да се стигне до тези цени, т.е. да не бъдат значително по-високи, не са заложени увеличение на заплатите, амортизации, вложения в инфраструктура и прочие. Но това само може да ни каже, че ни чакат още по-тежки времена“ – обясни в интервю за БНР Ваня Григорова, икономически съветник в КТ „Подкрепа“. По думите ѝ, в момента цените се задържат, но през зимата техният ход може да стане още по-стръмен. Факт, който може да събуди сериозно обществено напрежение.
„А какво би могло да бъде това напрежение ние видяхме 2013 година – казва Григорова. Тя визира масовото недоволство на българите срещу високите сметки за електричество, което прерасна в политически протест срещу системата въобще, което доведе до оставка на правителството: – Дали ще се случи, не можем да предвидим. Но дори и сега имаше протести пред КЕВР за увеличението на цените на отопление, газ и ел. енергия, така че през зимата може да бъде още по-страшно. В този смисъл, което и да е следващо правителство ще бъде изправено пред огромни предизвикателства.“
Ваня Григорова определя като изключително притеснителен факта, че цените не предвиждат капиталови разходи за дружествата, което би могло да доведе до по-високи разходи и сметки в бъдеще. „Това се случва от дълги години в българското общество – ние не правим капиталови разходи, поради което ставаме още по-бедни. Ако не формираме печалба, е още по-наложително да отделяме средства за инфраструктура и пр. Това е и причината най-голямата тежест да пада върху бедните домакинства – именно те са тези, които не могат да си позволят „капиталови“ разходи и плащат повече“.
„30 % от българските домакинства всъщност не могат да си позволят да отопляват домовете си адекватно. Това е четири пъти повече от средното в ЕС, където едва 7 на сто от европейските домакинства изпитват затруднения да отопляват домовете си, и съответно да ги климатизират - тъй като ние се намираме в дни, в които не ни трябва отопление, но ни трябва отново енергия, за да се чувстваме приблизително нормално при 36-37 градуса навън. Ако погледнем цените и направим сравнение с предходните 10 години, според данните на НСИ с около 42 % се увеличават разходите за осветление, отопление и енергия средно на едно домакинство, или 1140 лева годишно, което е утопия за голяма част от бедните домакинства (при 861 лв. през 2020г. по данни на НСИ – бел. ред.). Трябва да кажем, че тези разходи се поемат много по-тежко от бедните домакинства, тъй като те живеят в жилища, които не са изолирани, те не могат да си позволят да ползват високо енергийно ефективни уреди и пр.“
По-високите цени на електрическата енергия, на природния газ и на петрола са предпоставка за лавинообразно поскъпване на основни хранителни стоки – хляб, месни и млечни продукти. Прeдceдaтeлят нaAcoциaциятa зa зaщитa нa пoтрeбитeлитe (AЗП) Пeйo Мaйoрcки уточни пред БГНЕС, че има „cигнaли зa прoизвoдитeли и прeрaбoтвaтeли, кoитo прeдвиждaт нoвo увeличeниe нa цeнитe". Oт AЗП вeчe oтчитaт увeличeниe в cтoйнocтитe нa някoи хрaни. Нaй-дрacтичнo e пocкъпвaнeтo нa oлиoтo, като за две седмици цeнaтa му е скочила мeжду 0,8% и 8,5% и масово се търгува около 3.70 лв./ литър. За сравнение в началото на годината цената му беше около 2.50 лв., а през юни 3.23лв.
Каква ще е социалната цена, която обществото ни ще плати вследствие ръста на цените - предстои да разберем.
Съставил: Елена Каркаланова / по интервю на Юлияна Корнажева, БНР-„Хоризонт“/
Снимки: БГНЕС
Близо половината безработни до 29 годишна възраст у нас имат средно образование, показват най-новите данни на Агенцията по заетостта. В бюрата по труда в тази възрастова група са регистрирани 17 350 души – от тях 7570 със средно образование, а..
Българската национална телевизия ще отбележи на 7 ноември т.г. 65-ата годишнина от създаването си, съобщиха от обществената медия. Тогава в централната емисия “По света и у нас” ще се завърне Радина Червенова, партнирайки си с Даниел Чипев. “БНТ е..
Водещи учени и лектори от СУ “Св. Климент Охридски” и Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН ще гостуват за един “Космически уикенд” на Природонаучния музей в Черни Осъм. Днес и утре участниците ще се запознаят с..
Посолството на Франция и Френският културен институт събраха учени, които да представят своя опит по отношение на научните предизвикателства в Антарктика..
В понеделник ще бъде предимно слънчево с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб, в Дунавската равнина и Лудогорието умерен вятър от запад-северозапад...
Днес отбелязваме Международния ден на биосферните паркове, обявен по Програмата “Човекът и биосферата” на ЮНЕСКО. По този повод още през втората..