Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Застига ли ни ценова лавина насред лято?

Снимка: БГНЕС

Студен душ заля българските домакинства в началото на юли, след като Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обяви нови, по-високи, цени на основни комунални услуги. Парното и топлата вода поскъпват между 4 и 23 процента за различните топлофикации, за София скокът е с 20 на сто. Повишението на цените на тока за бита е средно с 4,4 %.

Ръстът беше обяснен с факта, че цените на топлоенергията зависят от тези на природния газ, който от началото на годината е поскъпнал със 70 на сто на европейските борси, на петрола, който е скочил с 50 процента на световните пазари и на въглеродните емисии, чиито цени също са се увеличили съществено. И макар обявеното увеличение на цените на тока и парното в България да е съществено, анализатори отчитат, че то далеч не отразява всички нужни разходи. „В решението на КЕВР ясно е написано, че за да се стигне до тези цени, т.е. да не бъдат значително по-високи, не са заложени увеличение на заплатите, амортизации, вложения в инфраструктура и прочие. Но това само може да ни каже, че ни чакат още по-тежки времена“ – обясни в интервю за БНР Ваня Григорова, икономически съветник в КТ „Подкрепа“. По думите ѝ, в момента цените се задържат, но през зимата техният ход може да стане още по-стръмен. Факт, който може да събуди сериозно обществено напрежение.

„А какво би могло да бъде това напрежение ние видяхме 2013 година – казва Григорова. Тя визира масовото недоволство на българите срещу високите сметки за електричество, което прерасна в политически протест срещу системата въобще, което доведе до оставка на правителството: – Дали ще се случи, не можем да предвидим. Но дори и сега имаше протести пред КЕВР за увеличението на цените на отопление, газ и ел. енергия, така че през зимата може да бъде още по-страшно. В този смисъл, което и да е следващо правителство ще бъде изправено пред огромни предизвикателства.“

Ваня Григорова определя като изключително притеснителен факта, че цените не предвиждат капиталови разходи за дружествата, което би могло да доведе до по-високи разходи и сметки в бъдеще. „Това се случва от дълги години в българското общество – ние не правим капиталови разходи, поради което ставаме още по-бедни. Ако не формираме печалба, е още по-наложително да отделяме средства за инфраструктура и пр. Това е и причината най-голямата тежест да пада върху бедните домакинства – именно те са тези, които не могат да си позволят „капиталови“ разходи и плащат повече“.

„30 % от българските домакинства всъщност не могат да си позволят да отопляват домовете си адекватно. Това е четири пъти повече от средното в ЕС, където едва 7 на сто от европейските домакинства изпитват затруднения да отопляват домовете си, и съответно да ги климатизират - тъй като ние се намираме в дни, в които не ни трябва отопление, но ни трябва отново енергия, за да се чувстваме приблизително нормално при 36-37 градуса навън. Ако погледнем цените и направим сравнение с предходните 10 години, според данните на НСИ с около 42 % се увеличават разходите за осветление, отопление и енергия средно на едно домакинство, или 1140 лева годишно, което е утопия за голяма част от бедните домакинства (при 861 лв. през 2020г. по данни на НСИ – бел. ред.). Трябва да кажем, че тези разходи се поемат много по-тежко от бедните домакинства, тъй като те живеят в жилища, които не са изолирани, те не могат да си позволят да ползват високо енергийно ефективни уреди и пр.“

По-високите цени на електрическата енергия, на природния газ и на петрола са предпоставка за лавинообразно поскъпване на основни хранителни стоки – хляб, месни и млечни продукти. Прeдceдaтeлят нaAcoциaциятa зa зaщитa нa пoтрeбитeлитe (AЗП) Пeйo Мaйoрcки уточни пред БГНЕС, че има „cигнaли зa прoизвoдитeли и прeрaбoтвaтeли, кoитo прeдвиждaт нoвo увeличeниe нa цeнитe". Oт AЗП вeчe oтчитaт увeличeниe в cтoйнocтитe нa някoи хрaни. Нaй-дрacтичнo e пocкъпвaнeтo нa oлиoтo, като за две седмици цeнaтa му е скочила мeжду 0,8% и 8,5% и масово се търгува около 3.70 лв./ литър. За сравнение в началото на годината цената му беше около 2.50 лв., а през юни 3.23лв.

Каква ще е социалната цена, която обществото ни ще плати вследствие ръста на цените - предстои да разберем.

Съставил: Елена Каркаланова / по интервю на Юлияна Корнажева, БНР-„Хоризонт“/

Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Няма информация за пострадали българи при инцидента в Нови Сад

В българското посолство в Белград няма постъпили данни за пострадали български граждани при срутването на навес на жп гара в Нови Сад, съобщиха от външното ни министерство. Телата на осем души са извадени от развалините, а над 30 души са..

публикувано на 01.11.24 в 17:35

Трима конституционни съдии бяха излъчени от квотата на президента и на върховните съдии

Две от трите власти, които избират членовете на Конституционния съд, определиха новите представители в най-висшия съдебен орган. Професорът по финансово право Сашо Пенов и Невин Фети, правен съветник на държавния глава, бяха излъчени от..

публикувано на 01.11.24 в 16:34

Радио България влезе в класните стаи

Кратки текстове на руски и немски език от сайта на Радио България, станаха част от урока за Деня на народните будители на ученици от 81 СУ "Виктор Юго" в София. Преподавателката Мария Новоселцева и учениците от 5Д, 6Г и 7Д отбелязаха..

публикувано на 01.11.24 в 16:11