Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българската наука има значима придобивка – корабът „Св. св. Кирил и Методий”

Снимка: Facebook /@BulgarianAntarcticInstitute

Идеята България да има научно-изследователски кораб, който да плава в Световния океан и преди всичко до Антарктида е много стара, от преди 30 – 40 години. С усилията на българските изследователи на Антарктида, Българският антарктически институт и най-вече на Висшето военноморско училище във Варна, в лицето на неговия ректор – адмирал Боян Медникаров, е открит подходящ кораб, който вече е закупен със средства от държавата. Това е шведски плавателен съд, който от 5 години стои забравен и неизползваем в пристанището на Варна.

Съдбата на произведения преди 38 години кораб за проучвания в Северно море е много любопитна, но на първо място за българските учени е важно, че той е пригоден за изследователска дейност, за да може през пролетта на следващата година да поеме първото си плаване към полярната ни база на Антарктида. А това е ценен кораб, дълъг 67 м, с двуместни каюти. Той може да поеме 40 души научен персонал, екипаж от 20 души и е в състояние да плава в Световния океан. Закупуването на плавателния съд станало факт след поредица от срещи с корабособственика, с когото се споразумяват за 600 хил евро.

Проф. Христо Пимпирев
Това „де факто е цената на един скъп апартамент у нас” – пресмята проф. Христо Пимпирев – директор на Българския антарктически институт и ръководител на националните ни антарктически експедиции:

„Този кораб е дошъл в България за нуждите на проекта „Южен поток” и е пригоден за научни изследвания, които да проучат къде и как да бъдат прокарани тръбите на бъдещия газопровод. Но както знаем, проектът беше прекъснат и този кораб е останал 5 години във Варненското пристанище. А на нас ще ни е много необходим, поне на първо време, докато България се сдобие с нов научно-изследователски съд. Все пак е по-добре да имаме нещо, вместо нищо. Построен през 1984 г., в норвежка корабостроителница със шведска стомана, той е с изключително здрав корпус, пригоден да плава в Северно море, във води с айсберги. Пригоден е да плава далече и на юг, където е и Българската полярна база. Това е голяма стъпка напред за България, защото ще ни позволи да се появим на картата на морските държави, където в момента не присъстваме, след като не правим никакви изследвания в океана”.

Българската полярна база на остров Ливингстън
Много внимателно е избрано и името на кораба, който ще кръстосва света под български флаг. „В света до сега няма друг кораб, наречен на нашите Свети братя Кирил и Методий, дали писмеността на всички славянски народи и преди всичко на нас, българите”, отбелязва проф. Христо Пимпирев и припомня интересен факт от миналото:

„През 1911 г. във Варна е била създадена фондация, която да събира средства за направата на такъв кораб, под името „Св. св. Кирил и Методий”. Затова ние, освен всичко друго, осъществихме и мечтата на нашите предци, останала от преди повече от 100 години. Сега България действително ще има такъв кораб”.

Снимки: Facebook /@BulgarianAntarcticInstitute



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 19

В брой 19 на предаването слушайте: За българите в Кипър и отношението им към българския език и култура - Мария Мавруди, председател на Културната асоциация на българите в Кипър; Защо българите в Албания срещат трудности с употребата на..

публикувано на 26.09.24 в 12:00

Преводачът Свилена Георгиева: Изучаването на чужди езици ни научава да обичаме и ценим нашият български

Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното наследство на Европа. В ЕС има 24 официални езика и всеки път, когато към ЕС се присъединяват държави..

публикувано на 26.09.24 в 11:40
Българска академия на науките

БАН избра шестима нови академици

Нови академици избра Събранието на академиците в на Българската академия на науките (БАН). В биологическите науки академик вече е Илза Пъжева. Основните й научни постижения са в областта на биоинформатиката и QSAR моделирането. Тя създава..

публикувано на 26.09.24 в 09:41