Идеята България да има научно-изследователски кораб, който да плава в Световния океан и преди всичко до Антарктида е много стара, от преди 30 – 40 години. С усилията на българските изследователи на Антарктида, Българският антарктически институт и най-вече на Висшето военноморско училище във Варна, в лицето на неговия ректор – адмирал Боян Медникаров, е открит подходящ кораб, който вече е закупен със средства от държавата. Това е шведски плавателен съд, който от 5 години стои забравен и неизползваем в пристанището на Варна.
Съдбата на произведения преди 38 години кораб за проучвания в Северно море е много любопитна, но на първо място за българските учени е важно, че той е пригоден за изследователска дейност, за да може през пролетта на следващата година да поеме първото си плаване към полярната ни база на Антарктида. А това е ценен кораб, дълъг 67 м, с двуместни каюти. Той може да поеме 40 души научен персонал, екипаж от 20 души и е в състояние да плава в Световния океан. Закупуването на плавателния съд станало факт след поредица от срещи с корабособственика, с когото се споразумяват за 600 хил евро.
Това „де факто е цената на един скъп апартамент у нас” – пресмята проф. Христо Пимпирев – директор на Българския антарктически институт и ръководител на националните ни антарктически експедиции:
Много внимателно е избрано и името на кораба, който ще кръстосва света под български флаг. „В света до сега няма друг кораб, наречен на нашите Свети братя Кирил и Методий, дали писмеността на всички славянски народи и преди всичко на нас, българите”, отбелязва проф. Христо Пимпирев и припомня интересен факт от миналото:
„През 1911 г. във Варна е била създадена фондация, която да събира средства за направата на такъв кораб, под името „Св. св. Кирил и Методий”. Затова ние, освен всичко друго, осъществихме и мечтата на нашите предци, останала от преди повече от 100 години. Сега България действително ще има такъв кораб”.
Снимки: Facebook /@BulgarianAntarcticInstitute
В брой 19 на предаването слушайте: За българите в Кипър и отношението им към българския език и култура - Мария Мавруди, председател на Културната асоциация на българите в Кипър; Защо българите в Албания срещат трудности с употребата на..
Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното наследство на Европа. В ЕС има 24 официални езика и всеки път, когато към ЕС се присъединяват държави..
Нови академици избра Събранието на академиците в на Българската академия на науките (БАН). В биологическите науки академик вече е Илза Пъжева. Основните й научни постижения са в областта на биоинформатиката и QSAR моделирането. Тя създава..
Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното..
20 български пивоварни ще предложат своите уникални бирени рецепти по време на фестивала “Улица Хмел”, който ще се проведе в края на седмицата - на 27,..
По инициатива на Съвета на Европа всяка година на 26 септември се чества Европейският ден на езиците. Инициативата, подкрепена от Европейската комисия..