В една популярна българска песен се пее, че лятото вече е „само наужким”, щом замирише на печени чушки. Първите есенни седмици са време на усилена работа, особено за българите, които сами отглеждат зеленчуци и плодове в дворовете си. След грижите през дългите летни дни, сега е време да приберат реколтата и да се подготвят за зимата. Най-търсените и любими зеленчуци на българите са доматите и червените чушки, не само защото от тях се правят вкусни салати, а защото те са и основна съставка на лютеницата – „царицата на варивата и консервите” в България. Всяка авторитетна фабрика за консерви у нас посяга към рецептата и технологията за правене на лютеница. А тя не е много сложна – по-голямо количество смлени домати, печени чушки и патладжани, към които се добавя олио, сол, захар и други подправки. Няма българин, който да не е запомнил лютеницата като вкус от детството, независимо дали я предпочита едросмляна или по-фина.
Любопитен факт е, че търсенето на лютеница на вътрешния пазар, по данни на производителите, се запазва постоянно през цялата година. Лек спад има през лятото, когато излизат пресните зеленчуци. Появиха се и нови рецепти за лютеница, в която се добавят ябълки и моркови, например. В предходни години, с цел бърза печалба, видяхме и опити за подмяна в основните съставки на този така популярен продукт. Това накара много българи да се върнат към варенето на лютеница в домашни условия като стремеж към чиста храна. Промишлени производители потвърждават възраждането на интереса към домашната лютеница и го обясняват с кризата и добрата реколта от зеленчуци тази година. „Домакините не изчисляват труда и разходите си за електричество. Използват продукти собствено производство и буркани втора употреба. Така лютеницата изглежда по-евтина от индустриално произведената, но това не е така” – пресмята един от собствениците на предприятие за консерви.
Съвсем други излизат сметките обаче на хората, които знаят как рационално да разпределят бюджета си и за които направата на лютеница вкъщи е нещо като семейно хоби и спазване на типична българска традиция. Така е в дома на Димитрина и Михаил Кесови от гр. Златица. Там всеки се включва в направата на лютеницата, с която много се гордеят. Влагат в нея само зеленчуци, отгледани в собствената им градина. „Тази година реколтата ни беше много добра и с много труд и търпение отгледахме над 100 кг. чушки на площ от 300 кв. м“ – казва Михаил Кесов:
„Колкото са по-големи чушките и по-червени, толкова по-хубава лютеница ще стане от тях. Същото е и с доматите – трябва да са узрели много добре. Подготовката за лютеницата е от сутринта и чак до вечерта. Всичко правим на двора, имаме огнище и много голяма тава за лютеница, където се слагат всички съставки и се бърка, докато се сгъсти. Включват се и децата в работата. Много грижи полагаме в градината през цялата година. Със съпругата ми копаем, садим, слагаме колчета за доматените растения, после поливаме. Всеки стрък изисква грижа и да знаеш как да го предпазиш от болести и вредители. Тази година премина градушка над града и навреди на растенията. После дълго ги подхранвахме, за да се възстановят. Резултатът е повече от добър. Иначе знам, че има стар български сорт домати, който е специално за лютеница, но сега при нас го няма.“
Още от тънкостите в направата на хубава лютеница разкрива и съпругата на Михаил, Димитрина Кесова:
„На бавен огън се изпаряват продуктите, не може да се усили – всичко става бавно и с търпение, постоянно си около огъня и разбъркваш. Няма по-хубаво от това да си оползотвориш годината с труд и накрая да видиш, че си си приготвил всичко за зимата. От нашата лютеница за пръв път опита и внучката ми, която е на една годинка. Оказа се, че много й харесва и вече си хапва от нея на закуска и сутрин, и следобед.“
Снимки: БГНЕС, личен архив
"Инвестирането в хората, образованието, иновациите и технологиите е ключът към успеха в бъдеще", заяви президентът Румен Радев на откриването на бизнес форум в Сингапур, в който участват представители на български и сингапурски компании. Държавният глава..
В дните 22 и 23 ноември Българската православна църква ще отбележи тържествено 100 години от освещаването на Патриаршеския ставропигиален храм-паметник "Св. Александър Невски". Цял един век катедралата е "свидетел на всички вълнения, надежди и..
В „България днес“ отбелязваме Деня на християнското семейство - 21 ноември с разговор-прозрение на Дарина Григорова с отец Сергий Павлов, предстоятел на храма „Успение на Пресвета Богородица“ в столицата за любовта, семейството и изкушенията на делника...
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..