Над 360 000 наши сънародници живеят в Германия. Макар и ориентировъчен, броят им е красноречив, че това е едно от най-предпочитаните места, които приютяват българи и им предоставят възможност да започнат нов живот. Разбира се, цената, която плаща всеки един емигрант, е различна. При някои адаптацията е по-бърза и безболезнена, други не издържат дълго и се завръщат отново у нас. Веселин Георгиев и Даниела Димова са хора от първия тип. Родени и израснали в морската столица на България – Варна, те завършват училище и заминават за Германия. Веселин го прави през 2010, с надеждата да развие кариера като футболист в немски клуб, а Даниела го следва, по думите ѝ – от любов, 7 години по-късно.
„Реално ни липсва животът, защото тук не можеш да се чувстваш по същия начин, както когато си в родината, у дома.“
Установяват се в Дюселдорф и не губят връзка с родината нито за ден, тъй като освен със своите близки онлайн, общуват с наши сънародници ежедневно на работното си място. Това е техният ресторант, който предлага на посетителите си разнообразие от немски, но и български специалитети.
„Ние отворихме преди около 3 месеца и постепенно се разчува, че в Дюселдорф има българско заведение. В града и в околностите му на поне 30-40 километра разстояние няма друго място, в което да се предлага българска кухня. Последните 35 години ресторантът е предлагал хърватска кухня, отново с балкански специалитети. Така че кебапчетата и кюфтетата продължават да са сред най-поръчваните ястия. Освен тях, предлагаме кавърма и пиле жулиен, които също се приемат добре. Започнаха да поръчват и харесваните в България сачове.
Двамата признават, че срещат известни трудности, когато трябва да си набавят български продукти:
„Пазаруваме основно от немския пазар. Единственото, което е българско са подправките, ракията, виното, наденицата и сухите мезета. Цените обаче са доста високи и няма как да се договори изгодна цена за снабдяване на заведение. Зареждането е твърде малко, заради ниското потребление. По тази причина и качеството на продуктите не е особено добро“, разказва Веселин за предизвикателствата пред бизнеса и уточнява, че някои от продуктите купуват от руски и турски магазини. Подобно на колегите си ресторантьори в България, двамата млади предприемачи очакват поскъпване на цените в резултат на по-високите сметки за електроенергия.
Потвърждение, че Веселин и Даниела не са скъсали връзката с родината е и фактът, че следят политическата ситуация в България и участват в проведените тази година два парламентарни избора.
„Предстои да гласуваме и през ноември. Не сме си сменяли гражданството и с нетърпение очакваме резултатите от следващите избори – уточнява Веселин, но няма прекалено високи очаквания: – По време, а и след изминалите два избирателни процеса, настъпи още по-голям хаос и аз не виждам в момента как може да се състави правителство. Смятам, че все още има прекалено много неразбирателства между партиите в България.“
Снимки: личен архив
Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и образование. В Българската история това понятие се свързва най-често с периода на Възраждането..
Българското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди,..
На централно място в Музея на индустрията в Чикаго е поставено коледно дърво с българска украса. За пета поредна година сънародници от Ветровития град изработиха пищната украса на българската елха с над 30 хиляди цветни лампички и стотици орнаменти...
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..