29 октомври е посветен на бесарабските българи – онези наши сънародници, които по силата на историческата си участ повече от 200 години живеят извън пределите на България, на територията на Украйна и Молдова. Но във всичкото това време не спират да я сънуват, пазят и предават от поколение на поколение своята любов към прародината, пиетета си към нейните история, традиции и език.
Историята на посвещаването на 29 октомври на бесарабските българи тръгва от 1938 година, припомня на сайта си Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“.
„Потомци на завърналите се след Освобождението българи от някогашните Бесарабия, Таврия и Крим се събират, за да отбележат 100 години от освещаването на величествения храм „Свето Преображение Господне” в Болград. Издават паметния вестник „Българска Бесарабия”, брой единствен, в който поместват спомени за съграждането на храма с труда и с даренията на българите от цялата „колония”, както тогава са наричали десетките български села в Буджашката степ. Бивши ученици на прочутата Болградска българска гимназия пишат за своите учители, адвокати, лекари, военни, създали име в свободна България, разказват за трепета на родителите си, повели ги невръстни деца към Отечеството, което чака тяхната синовна подкрепа. Във вестник „Българска Бесарабия” е поместено и пламенното възвание „За ония, които запазиха духа си”. Точно в това възвание е предложението 29 октомври (16 октомври стар стил) да бъде обявен за Ден на бесарабските българи.“
Днес връзките на бесарабските българи с прародината са изключително активни. Много от тях избират да учат в български висши учебни заведения и търсят реализация в България.Бесарабските българи говорят един интересен език, запазен отпреди 200 години – категоричен е етнографът Галин Георгиев. „Те трябва и да усвояват книжовната норма, защото когато млади хора дойдат тук като студенти, им се присмиват, наричат ги руски българи, защото артикулацията на по-младите е по руски маниер. В някои семейства езикът е много добре запазен, в други не. Възприели са някои руски и молдовски думи, но дълбоко в душата си са останали българи.“
Когато говорят помежду си, произнасяйки „у нас“, българите в Молдова и Украйна имат предвид своята прародина – разказва в интервю за Радио България фотографът Асен Великов. Вдъхновен от срещата си със сънародниците ни от Бесарабия, той разказа с фотоси за колорита на техния бит. Макар темата за бесарабските българи да не е сред най-често и широко обсъжданите у нас, България не ги забравя и се старае да създаде достатъчно условия, те да се завърнат и опознаят отново своята прародина. Свидетелство за това е и започналото преди години от Софийската духовна семинария привличане на пожелалите да се обучават етнически българи от Македония, Молдова, Украйна и Албания. „В момента кампанията се извършва чрез децата, които са учили или учат в семинарията. Връщайки се по домовете, след завършването си или през ваканциите си, те носят материали, свързани с обучението в Софийската духовна семинария“ - разказа Архимандрит Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария. Редактор: Йоан Колев116 годишнината от Независимостта на България ще бъде тържествено отбелязана и в живописното италианско градче Брунате на езерото Комо. Организатор е българо-италианското дружество "Пенчо Славейков" със съдействието на Генералното консулство на..
Българският фолклорен клуб "Чемшир" от град Арма, Северна Ирландия, ще участва в програмата на "Културни нощи" в град Ома, Северна Ирландия. Изявата на групата ни е днес от 19:00 часа местно време на централния площад в Ома. "Скъпи сънародници, вярваме..
Готвачи от България, Ирландия, Франция, Италия, Румъния, Колумбия, Мексико, Перу, Пуерто Рико, Обединените арабски емирства, Китай и Япония са сред финалистите на престижния конкурс World Paella Day CUP във Валенсия, Испания. България ще стиска..
Основната функция и роля на българските културни институти зад граница е да представят постиженията на българската култура в цялото й многообразие пред..