Тези дни бяха публикувани есенната икономическа прогноза на Европейската комисия и средносрочната макроикономическа тригодишна рамка на българското финансово министерство. В Брюксел очакват страната ни да отбележи ръст на БВП от 3.8% за тази година и ускоряване до 4.1% догодина. Българските финансисти са малко по-големи оптимисти и прогнозират през 2021 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) да достигне 4%, а през 2022 г. – 4,9%.
И в двата документа се очаква ръстът да бъде генериран от инвестициите – публични и частни, като най-вече се залага на фондовете на ЕС по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Прогнозата е добра, на фона на икономическия спад, регистриран през миналата година, но би било относително скромно постижение в сравнение с доста по-бързите темпове на икономически растеж, които отбелязват редица страни от ЕС, достигайки 6-8% растеж на БВП годишно.
През настоящата година, след няколко годишен застой на цените, инфлацията ще достигне 3.8%, прогнозира Министерството на финансите. Европейските анализатори предвиждат по-скромни равнища на поскъпването в България, като очакването е годината да завърши на ниво 2.4%, с прогноза за следващата година от 2.9% - отново заради скъпата енергия и вторичните ефекти от това. Тези прогонизи изглеждат малко странно на фона на факта, че годишната инфлация за м. октомври е цели 6%, а тревожност за цените на енергията и суровините през следващата година изразяват 80% от българските компании, според Европейско проучване.
Вторият аспект на инфлацията е, че повишението на потребителските цени води до покачване на приходите от ДДС за държавната хазна. Това е добре за публичните финанси, които в условията на ковид криза са принудени да влагат все повече и повече пари в противоепидемичните мерки, в здравната система и в подкрепа на най-силно засегнатите сектори на икономиката. Въпреки, че България е на едно от последните места в Европа по дял на ваксинираните и на едно от първите по брой на починалите вследствие пандемията, а разходите за борбата с коронавируса тежат на държавните финанси. Неслучайно държавата все по-често прибягва до вътрешни заеми, за да компенсира дефицита на средства. Само в понеделник бяха пласирани нови държавни облигации за 500 млн. лв. и така новият дълг, натрупан през годината е в размер на 3,3 млрд. лв.
Българската икономика е изправена пред редица предизвикателства, включително и политическата нестабилност през последните шест месеца. Всичко това няма как да не се отрази на бизнес климата в страната. Засега тя се справя в очакване на по-голяма сигурност и предвидимост.
В сряда, 26 юни, ще бъде предимно слънчево. Следобед над западната половина от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи, гръмотевични бури и условия за градушки. В планинските райони..
От началото на месеца произшествията с пожари са почти по 200 на денонощие. По думите на главен комисар Александър Джартов, директор на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", тенденцията на увеличаване на инцидентите..
2023-та е поредната година, в която корупцията по високите етажи на властта остава скрита, тъй като водените наказателни производства не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор, гласи един от изводите в Годишния..
За 30 юни е свикан Патриаршески избирателен църковен събор, който трябва да излъчи предстоятел на Българската православна църква и митрополит на..
На 29 юни по повод Националния ден на безопасността на движението по пътищата Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" организира..
Условията за корабоплаване по река Дунав ще бъдат подобрени чрез европроект DISMAR на стойност 10 млн. евро, съобщи БТА, цитирайки изпълнителния..