Популацията на кафявата мечка у нас сериозно се е увеличила за последните 30 години, като това се превръща в национален проблем не само за хората от планинските райони, но и за самите мечки, тъй като рязко намалява необходимата за всеки един екземпляр територия на обитаване от 10 хиляди хектара. Според експерти климатичните катаклизми и топлите есенни месеци пък отлагат зимния сън на дивите мечки до декември. В този сезон храната в гората намалява и това е една от причините за зачестилите набези в непосредствена близост до населените места от страна на защитения вид. Случаите на разрушени от мечките пчелини на хората от планинските селища се увеличават. Един от последните е от Природен парк „Витоша“, а мечката е слязла до близкото село Бухово, което е само на 15 км от центъра на София.
„Трябва да се вземат някакви адекватни мерки, които да предпазят както хората, така и животните – обяснява Дамян Дамянов, директор на Югозападното държавно предприятие. – Никой не е против мечката да бъде защитен вид в България и да бъде пазена от закона, но това не трябва да бъде за сметка на здравето и спокойствието на хората. Всяка мечка има свой определен район и единствената причина да го напусне е недостатъчната храна в този район. Тогава тя тръгва да търси храна и ново убежище, така се озовава в по-ниските и урбанизирани територии. Като пример ще ви дам Природен парк „Витоша“, който е с площ около 27 000 хектара и съответно трябва да бъде обитаван от не повече от 3 мечки. А реално в момента в парка има 17-18 мечки.“
За да отдалечат животните от урбанизираните територии, горските служители поставят храна за мечките в по-високите части на планината, казва Дамян Дамянов. Но това усилие се оказва недостатъчно. Основната причина за атипичното поведение на дивата мечка у нас е нейната популация. Точни цифри за числеността ѝ обаче няма, тъй като никой не е правил такова изследване на терен. Кафявата мечка е обявена за защитен вид в България през 1993 година след застрашително й изчезване в някои от планинските райони на страната през 80-те години на миналия век. За последните 30 години броят на животните по чисто теоретични пресмятания се е увеличил между три и четири пъти. Според официалните мониторингови доклади на държавните институции броят им е около 800, според екоорганизациите са около 650.
Какво трябва да се направи оттук нататък, според инж. Дамян Дамянов:
„Още преди две години предложихме на министъра на земеделието да се отделят средства и да се съберат космени проби от наблюдаваните мечки, които да бъдат изследвани и така да получим обективна представа каква точно е числеността на мечките в България. След което да бъде изготвен национален план как ще се управлява и регулира тази популация. Идентични проблеми имат и колегите ни в Словакия и Словения, с които дори обсъждахме международно сътрудничество в търсене на общо решение, което да представим пред Европейската комисия и природозащитните организации. Хърватия е решила проблема с подобно изследване и въвеждане на регламентирано ползване на популацията.“
По репортаж на Кети Тренчева
Редактор: Весела Кръстева
Снимки: park-vitosha.org
На 8 ноември Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов тържествено отбеляза патронния си празник и навършването на 88 години от откриването си, съобщи БТА. В знак на признателност, пред паметника на дарителя Димитър Ценов венци и..
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков посочи, че след възникването на напрежението са били..
Атина предупреди, че очаква спазване правата на гърците в Северен Епир Гърция предупреди албанския премиер Еди Рама, че спазването на правата на гръцкото малцинство в Албания остава изрично условие за присъединяването на Тирана към..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната..
Истории с гордост и смисъл – така може да опишем темите в „България днес“. Ще започнем с потапяне в дебрите на археологията благодарение на Иво Иванов...