Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проучване на НБУ показва дигиталната здравна грамотност на младите

Младите българи търсят онлайн информация за това как да останат здрави, а не как да се лекуват сами

Снимка: БГНЕС

Новите технологии от години са неизменна част от ежедневието ни. Ситуацията на пандемия засили дигиталната трансформация на всички браншовете, за да могат те да продължат да функционират. Covid-19 помогна в посока по-бързото дигитализиране на здравеопазването в България, казва доц. Полина Михова, преподавател в департамент „Здравеопазване и социална работа“ в Нов български университет в София. Това е един от изводите, до които тя и колегите й стигнали след тригодишно проучване (2018-2021г.) сред студенти от шест университета в страната на тема „Онлайн търсене на здравна информация сред младите хора“. То обхваща два периода - преди пандемията, включващ 683 студенти, и по време на коронавируса, когато в изследването са включени 524 млади хора. Резултатите от проучването бяха изнесени преди дни, по време на публична лекция, на която беше дискутирана здравната грамотност на потребителите и възможна ли е телемедицината или консултацията с лекар от разстояние, посредством електронно устройство в България.

46% от запитаните са търсили здравна информация в интернет още преди пандемията, посочва доц. Полина Михова в интервю за БНР-Радио София.

„Това, което мен ме учуди действително е, че преди коронавируса 33% от запитаните напълно изключваха онлайн медицината като опция. 26% процента твърдяха, че са готови да ползват някаква версия на онлайн консултация, но с доста условности. Това се промени категорично след настъпването на световната пандемия, като от втората част на проучването стана ясно, че 70% от младежите търсят здравна информация онлайн, като процентът на напълно изключващи като опция за консултация онлайн вече е 22%. Друг факт, който буди интерес е, че тези млади хора далеч не се доверяват на всеки вид сайт или форуми, на които попаднат. Всъщност те търсят експертни мнения в утвърдени и дългогодишни форуми, на които имат доверие.“

Основно младите търсят информация как да запазят статута си на здрави хора, а не как да се лекуват при настъпил вече здравословен проблем. По-често здравна информация търсят онлайн хората от по-малките населени места, където достъпа до специалист е по-ограничен. Доц. Полина Михова уточнява, че тъй като говорим за млади и по презумпция здрави хора, при тях търсенето на здравна информация не се е повишило драстично през последните две години, както е при хората над 30 годишна възраст, където се отчита двойно и тройно завишение на интереса.

„Дигитализацията и трансформацията на всеки един от браншовете в момента в световен аспект е факт. В България тази пандемия помогна в посока по-бързото дигитализиране и въвеждане на нови технологии в здравеопазването. Целта им е да помогнат на хората в неравностойно или бедстващо положение или тези, които не могат да стигнат до здравни заведения все пак да имат шанс за медицинска грижа и помощ от дистанция. Положително ще бъде тази симбиоза да продължи и в бъдеще, като идеята на технологиите в никакъв случай не е да замести лекаря, а да го допълни“- категорична е доц. Полина Михова.

Редактор: Весела Кръстева

Снимки: БГНЕС




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Президентът иска да се ускори подготовката на български пилоти за F-16

Доставката на изтребителите F-16 е само началото на политическия ангажимент към логистиката, поддръжката и изграждането на реални отбранителни способности на Българските военновъздушни сили. Това заяви държавният глава Румен Радев на среща със..

публикувано на 12.04.25 в 12:50

Завърши трето успешно плаване до Антарктида на НИК 421

Военният научноизследователски кораб НИК 421 "Св. св. Кирил и Методий" се звърна след успешна трета мисия до Антарктида. Корабът акостира на Морската гара във Варна и беше посрещнат с военен ритуал.  Корабът е изминал 19 725 мили за 155..

публикувано на 12.04.25 в 11:02
Доц. Наум Кайчев

Работата на българо-македонската комисия по историческите въпроси е блокирана

Последните дискусии в Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония бяха напълно безплодни поради позицията на колегите от Скопие. По същество нямаше продуктивна атмосфера. Македонските колегиотказаха обсъждане на съвместни..

публикувано на 12.04.25 в 09:38